Эдриан Маккинти - Веригата

Рейчъл отваря уста да заговори, но Пийт поклаща глава.

— Не му казвай нищо повече.

— Налага се да си вярваме — казва Рейчъл.

— Не, Рейч, не се налага — възразява Пийт.

Той не забелязва собствената си грешка, но Рейчъл и Ерик я забелязват. Ерик отваря бележника и вероятно записва в него Рейчъл.

Не можем да се върнем назад — мисли си тя и разказва:

— Беше преди по-малко от месец. През първата седмица на ноември.

— Те ли се обадиха?

— Да.

— През уикр?

— Да. Защо това е толкова важно?

— Профилът в уикр и портфейлът за биткойн са защитени от най-добрите системи за криптиране, налични на пазара. За да ги разбием, ще са нужни десетки хиляди часове работа със суперкомпютър. Освен това съм сигурен, че поне в началото са променяли името на уикр профила редовно за допълнителна сигурност. И, разбира се, може да има всякакви фалшиви профили за заблуда на противника. Но дори и с тях, мисля, че открих дефект в метода им на комуникация.

— Какъв дефект?

Една сервитьорка отваря вратата и надниква в помещението.

— Ще поръчате ли обяд? — пита тя с шотландски акцент.

— Не — студено отговаря Ерик.

Когато сервитьорката затваря вратата, той започва да си облича шлифера.

— Нова е — казва той. — Не обичам новите хора. Хайде.

Пейка в парка в Бостън. От пристанището духа леден вятър. Седнали са срещу мемориала на Робърт Гулд Шоу [12] Полковник от Гражданската война. и войниците от Петдесет и втора дивизия. Наоколо няма кой знае колко хора. Няколко любители на джогинга, студенти, родители, бутащи колички. Рейчъл го гледа и чака. Когато най-сетне се уверява, че са в безопасност, Ерик започва да говори.

— Стандартната конструкция на псевдослучайни функции се смята като цяло за устойчива на течове, но според мен не е. А когато човек допусне грешки в работата си, той улеснява работата на такива като мен.

— Не разбирам — казва Рейчъл.

Поглежда Пийт. Той също не разбира въпреки знанията си в програмирането.

— Те се свързват с нас по един от два начина и според мен, и двата начина могат да бъдат декриптирани — обяснява Ерик.

— Телефоните еднодневки не са толкова сигурни, за колкото ги смятат всички, дори ако всяко обаждане се прави от чисто нова еднодневка от вътрешността на Фарадеев кафез [13] Заземена метална конструкция, чиято цел е да блокира електрически полета. — Б. пр. . Общоприетото мнение е, че такива разговори са непроследими — казва Ерик с широка усмивка.

— Но ти си намерил начин да ги проследиш, нали? — пита Пийт.

Усмивката на Ерик се разширява.

— Точно с това се занимавах през последната година.

— И какъв е номерът?

— Теоретически е възможно да се измерят силата на сигнала и особеностите на телекомуникационните антени с помощта на софтуер, който може да се инсталира на смартфон. После телефонът анализира входящото обаждане в реално време.

— И ти си го направил? — впечатлява се Пийт.

— Поиграх си с идеята.

— И можеш да проследиш обаждане от телефон еднодневка?

— Не, но бих могъл евентуално да локализирам базовата станция на еднодневката, тоест най-близката антена — предпазливо казва Ерик.

— И си успял! Нали? — настоява Пийт.

— Кажи ни — моли Рейчъл.

Ерик изчаква покрай тях да мине един от бягащите за здраве и продължава:

— В момента довършвам разработката на приложение тип "ловец унищожител", което може да открие най-близката базова станция до даден телефон, от който е било направено обаждане, дори от телефон еднодневка, поставен във Фарадеев кафез. Щом се локализира базовата станция, е възможно да се определи с известна точност честотата на телефонния сигнал, което ви дава вектор от антената до телефона в рамките на двеста-триста метра.

Рейчъл не е сигурна, че разбира всичко.

— И какво значи това? — пита тя.

— Че може да има начин да проследим нишката до сърцето на лабиринта — отговаря Ерик.

— А уикр? — пита Рейчъл. — Това е основният им канал за комуникация.

— Техниката не е кой знае колко различна. Моят алгоритъм унищожител не може да разбие кодировката на съобщенията или да открие изпращача, но може да открие базовата станция най-близо до местоположението на телефона, когато е изпратено съобщението. Разбира се, ако пращат съобщения и се обаждат от площад "Таймс" в Ню Йорк, сме прецакани, но ако се обаждат от частна собственост, бихме могли да ги проследим.

— И защо не си го направил? — пита Пийт.