Эдриан Маккинти - Веригата

Има известна мъдрост в приемането

на онази мрачна гледна точка,

която разглежда света като разновидност на

ада.

"Парерга и паралипомена", 1851 г.

Не бива никога да късаме веригата.

" Веригата" (оригинален запис), 1976 г.

Четвъртък, 7:55 ч.

Тя седи на автобусната спирка, проверява си лайковете в инстаграм и изобщо не забелязва мъжа с пистолета, докато той почти опира дулото в нея.

Може да хвърли раницата си и да хукне към мочурището. На тринайсет е, тялото й е гъвкаво, а и познава всички блата и подвижни пясъци на остров Плъм. Във въздуха трепти сутрешна морска мъгла, а мъжът е едър и тромав, няма да му хареса да я гони.

Училищният автобус ще дойде точно в осем.

Всичко това минава през главата й за секунда.

Мъжът стои точно пред нея. Лицето му е скрито зад черна ски маска, а пистолетът е насочен към гърдите й. Дъхът й секва и тя изпуска телефона си. Очевидно не е шега за Хелоуин. Вече е ноември. Хелоуин мина преди една седмица.

— Знаеш ли какво е това? — пита мъжът.

— Пистолет — отговаря Кайли.

— Пистолет, насочен към сърцето ти. Ако се развикаш или опиташ да се бориш, или да избягаш, ще те застрелям. Разбираш ли?

Тя кимва.

— Добре. Хубаво. Не се стряскай. Сложи тази превръзка на очите си. Действията на майка ти през следващите двайсет и четири часа ще определят дали ще живееш, или ще умреш. И когато… ако те пуснем, не искаме да можеш да ни разпознаеш.

Кайли връзва с треперещи ръце плътната, подплатена и еластична лента на очите си.

До нея спира кола. Отваря се врата.

— Влизай. Пази си главата — казва мъжът.

Тя с опипване влиза в колата. Вратата се затръшва зад нея. Мозъкът й работи на високи обороти. Знае, че не е трябвало да влиза в колата. Точно така изчезват момичета. Точно така изчезват момичета всеки ден. Ако се качиш в колата, край. Ако се качиш в колата, си изгубена завинаги. Затова не се качваш в колата, а се обръщаш и бягаш, бягаш, бягаш. Но вече е твърде късно.

— Сложи й колана — казва жена от предната седалка.

Кайли започва да плаче под превръзката.

Мъжът се намества на задната седалка до нея и закопчава колана й.

— Моля те, опитай да се успокоиш, Кайли. Наистина не искаме да те нараняваме — казва той.

— Трябва да има грешка — казва тя. — Майка ми няма никакви пари. Новата й работа започва чак…

— Кажи й да не говори! — сопва се жената от предната седалка.

— Не става дума за пари, Кайли — казва мъжът. — Виж, просто не говори, става ли?

Колата потегля рязко, пръскайки пясък и чакъл. Ускорява бързо, шофьорът непрекъснато сменя скоростите.

Кайли слуша как колата минава по моста и прави гримаса, когато чува как училищният автобус минава покрай тях с астматично хриптене.

— Намали — казва мъжът.

Вратите се заключват автоматично и Кайли се ругае, задето е пропуснала такъв шанс. Можеше да откопчае колана, да отвори вратата и да се изтърколи навън. Обхваща я сляпа паника.

— Защо го правите? — проплаква.

— Какво да й кажа? — пита мъжът.

— Нищо не й казвай. Кажи й да млъкне — отвръща жената.

— Трябва да мълчиш, Кайли — казва мъжът.

Колата се движи бързо — вероятно по улица "Уотър" близо до Нюбърипорт. Кайли се насилва да диша дълбоко. Вдишване, издишване, вдишване, издишване, така както показват инструкторите по отпускане и съсредоточаване в училище. Знае, че за да остане жива, трябва да бъде наблюдателна и търпелива. Осмокласничка е, в програмата за напреднали. Всички казват, че е умна. Трябва да се успокои, да започне да забелязва нещата и да се възползва от възможностите, които й се отворят.

Онова момиче в Австрия беше оцеляло, момичетата от Кливланд също. Освен това Кайли беше гледала интервю по "Добро утро, Америка" с момичето мормон, отвлечено на четиринайсет години. Всички те бяха оцелели. Бяха извадили късмет, но може би имаше и нещо друго, освен късмет.

Тя преглъща още една порция ужас, който почти я задавя.

После чува как колата се качва на моста към шосе № 1 в Нюбърипорт. Ще прекосят река Меримак към Ню Хампшър.

— Намали — измърморва мъжът и шофьорът намалява за няколко минути, но после отново ускорява.

Кайли мисли за майка си. Тази сутрин тя пътува към Бостън, за да се види с онколога си. Горката й майка, това ще…

— О, боже! — казва жената зад волана, внезапно обзета от ужас.