Эдриан Маккинти: Веригата

— Имаш почти три метра верига, така че ще можеш да се движиш наоколо. Виждаш ли онова там, до стълбите? Това е камера. Ще те държим под око дори когато сме горе. Флуоресцентната лампа ще остане включена, за да виждаме какво правиш. Затова не прави опити да избягаш, става ли?

— Да.

— Имаш спален чувал и възглавница. В кашона има тоалетни принадлежности, още тоалетна хартия, бисквити и книги. Харесваш ли книгите за Хари Потър?

— Да.

— Там са всичките. Има и няколко по-стари неща. Хубави книги за момичета на твоята възраст. Знам със сигурност. Аз съм у… Хубави книги — довършва той.

Аз съм учител по английски? Това ли щеше да каже? — чуди се Кайли.

— Благодаря — казва.

Дръж се учтиво, Кайли — казва на себе си. — Дръж се като добро, изплашено, стреснато момиче, което няма да им създава проблеми.

Мъжът прикляква до матрака, без да сваля пистолета, насочен към нея.

— Тук сме насред гората. В края на частния ни път. Ако започнеш да крещиш, никой няма да те чуе. Имотът е голям и е заобиколен от гори. Но ако се разкрещиш, аз ще те видя и чуя през камерата и няма да рискувам. Ще се наложи да сляза тук и да ти запуша устата. А за да не можеш да я отпушиш, ще трябва да ти вържем ръцете зад гърба. Разбираш ли?

Кайли кимва.

— А сега си обърни джобовете и ми дай обувките си.

Тя обръща джобовете си. В тях и без това има само пари. Няма нито джобно ножче, нито телефон. Телефонът остана на черния път на острова. Мъжът се изправя и се олюлява за момент.

— Боже мили! — казва на себе си и преглъща мъчително.

Качва се по стълбите, клатейки глава, видимо изумен и невярващ на какво е способен. Когато вратата към мазето се затваря, Кайли ляга на матрака. Отново започва да плаче. Плаче дълго, после сяда и поглежда двете бутилки вода. Дали ще я отровят? Бутилките са запечатани, марка "Поланд Спринг". Тя пие жадно и после се насилва да спре.

Ами ако мъжът не се върне? Ами ако се наложи водата да й стигне за няколко дни или седмици? Тя поглежда в кашона. Вътре има две опаковки солени бисквити, един сникърс и кутия чипс "Прингълс". Четка за зъби, паста, тоалетна хартия и петнайсетина книги. Има и скицник, два молива, мокри кърпички и карти за игра. С гръб към камерата, тя се опитва да отключи белезниците с единия молив, но след десет секунди се отказва. Трябва й кламер или нещо подобно. Разглежда книгите. "Хари Потър", Дж. Д. Селинджър, Харпър Лий, Херман Мелвил, Джейн Остин. Да, мъжът сигурно е учител по английски. Отпива още една глътка вода, развива малко тоалетна хартия и избърсва сълзите от лицето си. Ляга на матрака. Студено е. Влиза в спалния чувал и се сгушва в него така, че камерата да не може да я вижда. Тук се чувства по-сигурно. Ако не могат да я виждат, все е нещо. Трик, който знае от Дафи Дък. Ако не те виждам, значи не съществуваш.

Истината ли говореха, когато казаха, че не искат да я наранят? Хората вярват на други хора до момента, в който тези други хора не демонстрират точно колко зли могат да бъдат. Но това вече го бяха направили, нали? Онзи полицай. Сигурно беше умрял или умираше. О, боже! При спомена за изстрела й идва да изкрещи. Да крещи, докато някой не дойде да й помогне.

Помогнете, помогнете, помогнете! — устните й оформят думите, но глас не излиза. — 0, боже, Кайли, как можа да се случи това? Това, за което си предупредена: не влизай в колата на непознати. Никога не влизай в кола с непознати. Момичета изчезват непрекъснато и когато изчезнат, почти никога не се появяват отново. Но понякога се връщат. Има много, изчезнали завинаги, но не всички изгубени момичета остават изгубени. Понякога се връщат у дома. Елизабет Смарт, така се казваше момичето мормон. В онова интервю изглеждаше толкова достойно, толкова спокойно. Беше казала, че в такива ситуации винаги има надежда. Нейната вяра й давала надежда. Но Кайли няма вяра, което очевидно е по вина на глупавите й родители. Толкова е тясно тук. Бута спалния чувал надолу, поема си дъх няколко пъти на пресекулки и отново оглежда помещението. Наистина ли я наблюдават?

Отначало със сигурност ще я наблюдават. Но в три през нощта? Може би ще успее да помести печката. Може би някъде има стар пирон, който може да използва, за да отключи белезниците. Ще чака. Ще се успокои и ще чака. Тя надниква в кашона и изважда скицника.

Помогнете ми, държат ме в плен в мазето — написва, но няма на кого да даде бележката.

Откъсва листа и го смачква. Започва да рисува. Рисува тавана на гробницата на Сененмут от книгата за Египет. Това започва да я успокоява. Рисува луната и звездите. Древните египтяни са вярвали, че отвъдното е сред звездите. Но живот в отвъдното няма, нали? Баба й вярва в живота след смъртта, но е единствена. Няма логика, нали? Ако някой те убие, умираш и толкова. И може би след стотина години ще открият тялото ти в гората и никой няма да си спомня коя си била и кога си изчезнала. Заличена си от историята като рисунка на онази детска играчка с екрана, от който всичко нарисувано изчезва с едно движение на ръката.