Эдриан Маккинти - Веригата

В същия миг вратата на банката се отваря и охранителят я вижда да лежи на земята. Той поглежда към мъжа, който се отдалечава с бърза крачка. Юмруците му се свиват и става ясно, че усеща нещо нередно.

— Мога ли да ви помогна, госпожо? — пита охраната.

Рейчъл кашля и се опитва да се стегне.

— Мисля, че съм добре. Просто се препънах.

Човекът й подава ръка и й помага да се изправи.

— Благодаря — казва тя и изкривява лице от болка.

— Сигурна ли сте, че сте добре, госпожо? — пита той.

— Да, добре съм!

Охранителят я поглежда странно за миг и после отново прехвърля поглед към отдалечаващия се мъж. Тя вижда, че човекът се чуди дали не играе ролята на примамка в план за обир на банката. Ръката му доближава пистолета.

— Много ви благодаря — казва Рейчъл. Понижава глас до шепот. — Не съм свикнала да ходя на токчета. Толкова за намерението да направя добро впечатление в банката!

Охраната се отпуска.

— Никой не ви видя, освен мен — казва той. — Направо не знам как ходите с тези обувки.

— Има един виц, който често казвам на дъщеря си. Как се казва динозавър на високи токчета?

— Как?

— Кракоболкозавър. Но тя никога не се смее. Не се смее на нито един от глупавите ми вицове.

Охранителят се усмихва.

— Е, според мен е смешен.

— Благодаря отново — казва Рейчъл.

Оправя си косата, влиза в банката и моли за среща с мениджъра Колин Темпъл. Темпъл е по-възрастен от нея и е живял на острова, преди да се премести на континента. Двамата с Рейчъл си гостуваха взаимно на градински сбирки с барбекю, а с Марти ходиха заедно за риба с лодката на Колин. Колин не й създаде проблеми двата пъти, когато пропусна плащане по ипотеката след развода.

— Рейчъл О'Нийл, не вярвам на очите си — казва той с широка усмивка. — О, Рейчъл, защо когато те видя, около теб се появяват птички?

Защото птичките всъщност са гарвани, а аз съм ходещ труп — мисли си тя, но не го казва.

— Добро утро, Колин, как си?

— Добре съм. С какво мога да ти бъда полезен, Рейчъл?

Тя преглъща болката от удара в стомаха и се насилва да се усмихне с частичен успех.

— Имам малък проблем и се чудех дали можем да поговорим за него.

Влизат в кабинета на мениджъра, който е декориран с картини на яхти и миниатюрни, но изпипани в детайлите кораби, сглобени от самия Колин. Има и няколко снимки на чипонос кинг чарлс шпаньол, чието име тя не е в състояние да си спомни за нищо на света. Колин оставя вратата открехната и се настанява зад бюрото си. Рейчъл сяда срещу него и се опитва да си докара приятно изражение.

— С какво мога да помогна? — пита Колин, все още ведро, макар че в погледа му пропълзява подозрение.

— Ами имам проблем с къщата, Колин. Покривът над кухнята тече, вчера извиках майстор и той каза, че трябва да се подмени изцяло, преди да започне да вали сняг, иначе може да се срути.

— Сериозно? Последния път, когато идвах, ми се стори наред.

— Знам. Но това е оригиналният покрив. От трийсетте години. Всяка зима тече. Вече е станал опасен. За нас, имам предвид. За мен и Кайли. Пък и за къщата, нали разбираш? Вашата банка държи ипотеката и ако къщата се срути, активът няма да струва нищо — обяснява тя и дори успява да се позасмее.

— Колко ще струва ремонтът според майстора?

Рейчъл си мислеше да му поиска всичките двайсет и пет хиляди, но тази сума звучи абсурдно за ремонт на покрив. В спестовната си сметка няма нито цент, но може да изтегли десет хиляди от кредитната си карта. За плащането на сметката ще се притеснява, когато Кайли се върне вкъщи.

— Петнайсет хиляди. Но няма проблем, Колин, мога да ги върна. През януари започвам нова работа — казва тя.

— Така ли?

— Назначиха ме да преподавам в общинския колеж на Нюбърипорт. Въведение в съвременната философия. Екзистенциализъм, Шопенхауер, Витгенщайн, всичките звезди.

— Най-сетне да си използваш дипломата, а?

— Да. Виж, донесох ти договора за назначение и всички подробности за заплатата. Не е много, но е редовен доход и е повече, отколкото печелех като шофьор на "Юбер". Нещата вървят много добре в момента, Колин, освен, нали разбираш, с покрива — казва тя и му подава документите.

Колин внимателно преглежда документите, след което вдига поглед и оглежда Рейчъл също толкова внимателно. Тя усеща, че той надушва нещо нередно. Знае, че нещо не е както трябва. Тя сигурно изглежда ужасно. Сбръчкана, изпосталяла, притеснена. Като някой, чийто рак на гърдата се е върнал или който е в последния стадий на доживотната си пристрастеност към метамфетамините.