Эдриан Маккинти - Веригата

Очите му се присвиват. Настроението му се променя. Той поклаща глава.

— Боя се, че не можем да отлагаме повече плащания и не можем да добавим нищо към първоначалния заем. Няма да ми го позволят. Имам много малко влияние върху тези решения.

— Тогава ще направя втора ипотека — предлага тя.

Той отново поклаща глава.

— Съжалявам, Рейчъл, но къщата ти не е достатъчно сигурен актив за втора ипотека. Ако трябва да съм брутално честен, тя не е нищо повече от плажна вила с напомпано самочувствие, не е ли така? Дори не е на плажа.

— На първа линия сме. Имотът е скъп, Колин.

— Много съжалявам. Знам, че с Марти от години обсъждахте ремонт, но така и не го направихте, нали? Къщата не е пригодена за целогодишно обитаване и няма централна климатична система.

— Тогава земята. Цените на имотите вървят нагоре.

— Но твоята земя е от западната страна на острова, която не е толкова модерна, колкото страната откъм Атлантика. Пред теб са блата, а и си в зоната, заплашена от наводнения. Съжалявам, Рейчъл, нищо не мога да направя за теб.

— Но, но аз… започвам работа.

— Договорът ти с общинския колеж е само за един семестър.

Рискът за банката е твърде голям, нали и сама го виждаш?

— Знаеш, че ще върна парите — настоява тя. — Познаваш ме, Колин. Почти винаги плащам вноските навреме. Плащам си дълговете. Старая се.

— Така е. Но не това е проблемът.

— Ами Марти? Той вече е младши партньор. Оставям го да пропуска плащания на детските заради фалита на Тами, но…

— Тами?

— Новата му приятелка.

— Фалит?

Мамка му — мисли Рейчъл. Знае, че тази информация няма да й помогне да го убеди да й заеме парите, затова бърза да приключи темата.

— А, нищо страшно. Имала магазин за шоколад на площад "Харвард" но не успяла да се задържи. Не разбира много от бизнес. Мисля, че е само на двайсет и пет или…

— Как е възможно да излезеш на загуба с магазин за шоколад в столицата на любителите на сладкото в Нова Англия?

— Не зная. Виж, Колин. Стари приятели сме. И на мен… на мен тези пари наистина ми трябват. Възможно най-бързо. Спешно е.

Колин се обляга назад в стола си. Рейчъл го вижда как премисля всичко. Сигурно е обучен да разкрива лъжите…

— Съжалявам, Рейчъл. Наистина. Ако търсиш майстор, мога да ти препоръчам Ейб Фоли. Почтен е и работи добре и бързо. Нищо повече не мога да направя.

Рейчъл кимва.

— Благодаря ти — казва тя смирено и излиза от кабинета му с празни ръце.

Четвъртък, 9:38 ч.

Хммм, този случай е някак различен.

Няма доказателства, разбира се, че наистина е различен. Не бива да е различен. Те винаги казват същите неща, държат се по един и същ начин и после влизат в пътя. Човешките същества са досадно предсказуеми. Точно затова статистическите таблици за смъртността на населението са толкова точни.

А и това е само чувство, нищо повече. Тя може да се отърси от това чувство и да го замени с друго. Но точно днес не иска да го прави. Иска да си седи с лошото чувство, да продължи да го изпитва и да го накара да й обясни какво прави у нея. Ако чувството означава нещо, каквото и да е, то почти със сигурност е свързано с последния човек, присъединен към Веригата.

Може би няма да е зле да провери как върви играта в момента. Тя отваря криптирания файл на компютъра си и разглежда настоящите герои. Всичко изглежда наред. Брънка минус две е Ханк Калахан, зъболекар и учител в неделното училище от Ню Хампшър, който е свършил всичко, искано от него. Брънка минус едно е Хедър Портър, администратор в колеж, също от Ню Хампшър, която е свършила всичко, искано от нея. Нулевата брънка е Рейчъл О'Нийл, или както предпочита да се нарича сега — Рейчъл Клайн. Бивша сервитьорка и шофьор на "Юбер" която скоро започва работа като преподавател в общинския колеж. Рейчъл ли е слабата брънка?

Няма особено значение, дори да е така. Както все повтаря Оли, Веригата е до голяма степен саморегулиращ се механизъм, който поправя увредената си ДНК със съвсем малко външна помощ.

— Не се притеснявай. Всичко ще се оправи — казваше мащехата й.

И беше права. Обикновено нещата се оправят сами. Тя също беше оправена накрая, разбира се. Не, Рейчъл няма да създава проблеми. Никой от тях няма да го направи, никой не би могъл. И Рейчъл ще влезе в пътя като всички останали. Или това, или и двете с дъщеря й ще умрат. При това ще умрат в ужасни мъки, за назидание на останалите.

Четвъртък, 9:42 ч.

На улицата пред банката Рейчъл се бори със сълзите и пристъпите на паника. Какво ще прави? Нищо не може да направи. Провали се на старта. О, боже, горката ми Кайли! Поглежда часовника на телефона си. 9:43. Подсмърква, избърсва си лицето, поема си дъх и се връща обратно.