Эдриан Маккинти - Веригата

— Слушайте сега — казва той. — Ще добавя към пушката кутия с патрони и един урок по стрелба. Искате ли да ви покажа как се използва?

— Да, моля.

Фред я води на стрелбището зад магазина.

— Стреляли ли сте някога? — пита я.

— Не. Но съм държала пушка. Винтовка, в Гватемала. Но никога не съм стреляла.

— Гватемала?

— Корпусът на мира. Копаехме кладенци. Двамата с Марти, бившия ми съпруг, бяхме с хуманитарни дисциплини, затова, естествено, ни пратиха в джунглата да работим по проект за напоителна система. Нямахме представа с какво се захващаме. Взехме и дъщеря ни Кайли, тя още беше бебе. Откачена работа, като се замисли човек. Веднъж Марти каза, че е видял ягуар до лагера. Никой не му повярва. А веднъж стреля с пушката и си нарани ръката.

— Е, аз ще ви покажа как да стреляте правилно — казва Фред и й подава чифт шумозаглушители за ушите, след което й показва как се зарежда оръжието. — Притиснете я към рамото. Ще даде откат, патронникът е за двайсет патрона. Не, не, по-силно. Подпрете я с тяло. Ако остане пространство, пушката ще ви удари в ключицата. Не забравяйте третия закон на Нютън. Всяка сила предизвиква равна по големина, но противоположна сила [1] Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. — Б. пр. .

Фред натиска някакво копче и макарата спуска хартиена мишена, която спира на седем метра от тях. В клаустрофобичното стрелбище мирише на смазка и барут. Мишената представлява страховит мъж с оръжие в ръка. Не е ужасено дете.

— Дръпнете спусъка, точно така, леко и без да бързате.

Тя дърпа спусъка, чува се оглушителен гръм и Фред се оказва прав за третия закон на Нютън. Прикладът я блъсва в рамото. Когато отваря очи и поглежда към хартиената мишена, открива, че тя е унищожена.

— На седем метра или по-малко няма да имате проблеми. Ако крадецът е по-далече и тича, го оставете да тича. Схващате ли?

— Да го оставя да тича към мен, за да мога да го убия, или да го оставя да избяга и да се обадя на полицията.

Той й намига.

— Схватлива сте.

Тя взима патроните и плаща с парите за спешни случаи. Благодари на Фред, излиза от магазина, влиза в колата и слага пушката на мястото до шофьора. Ако я наблюдават през телефона й по някакъв начин, дано да видят, че се отнася сериозно към задачата си и работи по въпроса с отвличането.

Четвъртък, 11:18 ч .

Търговският център в Хамптън е идеалното място, откъдето да си купи телефони еднодневки. Тя вкарва колата в едно свободно място на паркинга, отваря багажника и започва да рови из него в търсене на шапката на Ред Сокс на Кайли. Собствената й шапка на Янкис понякога привлича вниманието, докато шапка на Сокс или Пейтриътс е нещо нормално. Тя открива шапката, слага си я и придърпва козирката ниско над очите.

Телефонът й иззвънява и стомахът й се обръща.

— Ало? — казва тя веднага, без да погледне кой се обажда.

— Здрасти, Рейчъл, обажда се Джени Монкрийф, класната на Кайли.

— О, Джени, да, здравей.

— Чудехме се къде е Кайли.

— О, да, тя е болна. Щях да се обадя да предупредя.

— Трябва да се обадиш преди девет.

— Следващия път непременно. Съжалявам. Днес няма да дойде, не се чувства добре.

— Какво й е? Нещо сериозно?

— Просто настинка. Надявам се. И, ъъъ… повръщане.

— О, божичко! Съжалявам да го чуя. Надявам се, че до утре ще се оправи. Говори се, че е подготвила страхотна презентация за Тутанкамон.

— Не съм, ъъъ… сигурна за утре. Ще видим. Тези настинки са непредсказуеми. Виж, трябва да вървя, тъкмо й купувам лекарства.

— Докога ще отсъства?

— Не зная. Трябва да тръгвам. — Рейчъл има изчакващо обаждане от Непознат номер. — Доскоро, Джени, имам болна дъщеря, трябва да бягам — казва Рейчъл и отговаря на второто обаждане.

— Дано се стараеш, Рейчъл. Разчитам на теб. Няма да освободят момчето ми, докато не намериш някого, който да заеме мястото му — казва жената, отвлякла Кайли.

— Правя всичко по силите си — отвръща Рейчъл.

— Казаха, че са ти пратили съобщение и са ти казали за семейство Уилямс.

— Да.

— Ако се измъкнеш от всичко това, ще трябва да си мълчиш, иначе ще те накажат, както са наказали тях.

— Ще си мълча. Старая се, правя всичко по силите си.

— Продължавай, Рейчъл. Не забравяй, ако ми кажат, че си създала проблеми, няма да се поколебая да убия Кайли!

— Моля те, не говори така. Аз…

Но жената затваря. Рейчъл се вторачва в телефона. Ръцете й треперят. Жената очевидно е пред истерия. Кайли е заложник на жена, която звучи така, сякаш е на ръба на нервен срив. Един младеж излиза от колата си в отсрещната редица. Поглежда я особено за миг и после мрачно й кимва. И той ли е агент на Веригата? Навсякъде ли са? Тя преглъща ужасен стон, прибира телефона в чантата си и тръгва бързо към двойните врати на търговския център.