Эдриан Маккинти - Веригата

Четвъртък, 12:15 ч.

Пред къщата й стои нисък мъж. Пушката е на седалката до шофьорското място. Рейчъл спира и посяга към пушката. Сваля прозореца и слага пушката в скута си.

— Здравейте? — казва въпросително.

Мъжът се обръща. Оказва се старият доктор Хейвъркамп, който живее през две къщи от нейната.

— Здравей, Рейчъл — отвръща той весело с мекия си мейнски акцент.

Рейчъл връща пушката на съседната седалка и излиза от колата. Доктор Хейвъркамп държи нещо в ръка.

— Мисля, че е на Кайли — казва той. — Пише й името на калъфа.

Сърцето на Рейчъл подскача. Да, това е айфонът на Кайли и може би ще й подскаже къде се намира дъщеря й. Грабва телефона от ръцете му и го включва, но единственото, което се появява на екрана, е полето за паролата от четири символа на фона на Ед Шийрън, свирещ на китара. Рейчъл не знае паролата и е сигурна, че няма да успее да я отгатне. Ако сбърка три пъти, телефонът ще се заключи за двайсет и четири часа.

— Наистина е на Кайли. Къде го намерихте? — пита Рейчъл, като полага усилия да говори безгрижно.

— На спирката на автобуса. Разхождах Честър и си помислих: "Я, телефон" вдигнах го и видях името на Кайли на гърба. Сигурно го е изпуснала, докато е чакала училищния автобус.

— Ще се зарадва, че се е намерил. Благодаря.

Рейчъл не го кани вътре и не му предлага кафе. В този край на Масачузетс това е почти криминално деяние, но тя няма време.

— Ами аз по-добре да тръгвам тогава. Имам да изпомпвам тиня. Доскоро — казва той.

Тя го наблюдава как върви през папура към лодката си. Когато той изчезва от поглед, внася пушката и останалите си покупки в къщата, пийва малко вода и включва лаптопа. Екранът му светва и за миг тя го поглежда подозрително. Дали я наблюдават през камерите на лаптопа и телефона? Някъде е чела, че Марк Зукърбърг е залепил парченце непрозрачно тиксо върху окото на камерата на всичките си електронни устройства от съображения за сигурност. Тя вади тиксо от едно кухненско чекмедже и прави точно това, покрива камерите на телефона си, на лаптопа и на айпада. Сяда до масата в хола. Време е да се върне към задачата си. Трябва да отвлече дете? Тя се изсмива мрачно. Как изобщо е възможно подобно нещо? Това е лудост. Пълна и неподправена лудост. Как би могла да извърши нещо подобно?

Отново се пита защо са избрали нея. Какво са видели в нея, което да ги накара да помислят, че ще е способна да извърши нещо толкова откровено злонамерено като отвличане на дете? Тя винаги е била доброто момиче. Пълна отличничка в гимназията "Хънтър Колидж". Шестици на всички матури и блестящо представяне на интервюто за Харвард. Никога не кара с превишена скорост. Плаща си данъците. Никога не закъснява. Всеки фиш за неправилно паркиране предизвиква агония. А сега трябва да извърши едно от най-ужасните неща, които някой някога може да причини на едно семейство.

Поглежда през прозореца. Навън е прелестен ясен есенен ден. Заливът е пълен с птици и неколцина рибари, които копаят за стръв в калта до водата. Тази част от остров Плъм е микрокосмос за този район от Масачузетс. От тази страна на залива са по-малките къщи, до мочурището. От източната страна, отвъд залива, са големите празни летни къщи, които гледат към брега на Атлантическия океан. От западната страна на залива живеят нископлатени пожарникари, учители и ловци на раци, които са тук през цялата година. В източната страна къщите започват да се пълнят със заможни летовници през май или юни. Двамата с Марти си мислеха, че тук ще бъдат в безопасност. В по-голяма безопасност, отколкото в Бостън. Безопасност, какъв майтап! Никой не е в безопасност. Как са могли да бъдат толкова наивни да си помислят, че могат да живеят където и да е в Америка и да са в безопасност?

Марти. Защо още не й се е обадил? Какво, по дяволите, прави в Огъста? Вади списъка с имена, който направи след проучването във фейсбук, и започва отново да разглежда профилите. Колко много щастливи усмихнати лица! Някое от тези усмихнати момченца и момиченца Рейчъл ще трябва да заплаши с оръжие и да го вкара в колата си. И къде, в името божие, ще скрие клетото дете? В никакъв случай не в собствената си къща. Стените са дървени и няма звукоизолация. Ако някой се разкрещи, ще го чуят половин дузина съседи. А и в къщата няма нито мазе, нито таван. Както каза Колин Темпъл, тази къща не е нищо повече от плажна вила с напомпано самочувствие. Може би трябва да се крие в мотел? Не. Това е откачено. Ще трябва да отговаря на твърде много въпроси.