Господи, Рейчъл!
Отново вдига чука и го стоварва върху длетото за трети път. Целият механизъм на бравата се строшава, разхвърчават се парчета. Оставя длетото и чука и колебливо пробва бравата. Топката се завърта и когато Рейчъл бутва, вратата се отваря със скърцане. Изважда пушката и фенерчето и сега, цялата разтреперана, влиза в къщата.
Стои в къщата, в която току-що е влязла с взлом. Трийсет секунди страх. Не се появява куче. Не звъни аларма. Никой не пищи. Не е просто късмет. Проучила е обекта добре. Къщата е празна и мирише на влага. Всички плоски повърхности в кухнята са покрити с тънък слой прах. Никой не е влизал тук от началото на септември.
Затваря кухненската врата след себе си и тръгва да проучи къщата. Тя се състои от три безинтересни етажа и едно много интересно мазе с тухлени стени, бетонен под и нищо друго, освен пералня, сушилня и бойлер. Къщата се държи на редици от бетонни колони и тя би могла, мисли си Рейчъл с отвращение, да завърже човек за една от тези колони с веригата. Поглежда през прозорчето над сушилнята. Ще го закове с дъска, която ще купи от железарията в града.
Потръпва със смесица от вълнение и отвращение. Как може да обмисля подобно нещо толкова хладнокръвно? Това ли причиняват на човек травмите? Да. Спомня си за дните на химиотерапията. Безчувствеността. Усещането как скача в пропаст и пада, пада, пада до безкрайност. Качва се на горния етаж, излиза през задната врата, затваря я, затваря и мрежестата врата и проверява дали брегът е напълно чист, преди да слезе по стълбите към плажа.
Прибира се вкъщи сред пръски от вълни и лек дъждец. Отваря лаптопа на масата в хола и започва да проверява фейсбук профилите на всички, включени в списъка й с потенциални мишени.
Важно е да избере правилната мишена. Трябва да избере точния вид жертва с точния вид семейство, хора, които няма да изпаднат в паника и да отидат в полицията и които ще имат пари да платят откупа, но и емоционалната издръжливост да извършат отвличане, за да си получат детето обратно.
Отново се запитва защо са избрали нея. Тя не би се избрала. В никакъв случай. Би избрала някой много по-стабилен. Семейна двойка, може би, с достатъчно пари.
Вади бележника си и написва няколко критерия, с чиято помощ ще съкрати твърде дългия списък. Никой познат, който би могъл да я познае по гласа. Никой от Нюбърипорт, Нюбъри или остров Плъм. Но и никой, който живее прекалено далече. Никой от Върмонт или Мейн, или на юг от Бостън. Хора с пари. Хора, които изглеждат стабилни. Никакви полицаи, журналисти или политици.
Разглежда имена и лица и за пореден път се удивява колко склонни са хората да споделят най-съкровените си тайни в мрежата, където може да ги види всеки. Адреси, телефонни номера, професии, брой деца, училища на децата, всички хобита и занимания.
С дете ще е най-сигурно. Децата са податливи. Най-малко вероятно е да се опитат да се борят или да избягат, а в същото време най-успешно ще дръпнат правилните емоционални струни на семейството си и ще го накарат да действа. Но децата са под постоянно наблюдение. Може да се окаже трудно да отвлече дете, без никой да я види.
— Освен ако е моето дете. Моето дете всеки може да го отвлече — казва на глас и подсмърча.
Минава през фейсбук, инстаграм и туитър и прилага критериите си. Орязва дългия списък до пет деца. Подрежда ги според това, колко са подходящи за целта й.
1. Дени Патърсън от Роули, Масачузетс
2. Тоби Дънлийви от Бевърли, Масачузетс
3. Белинда Уотсън от Кеймбридж, Масачузетс
4. Чандра Синг от Кеймбридж, Масачузетс
5. Джак Фентън от Глостър, Масачузетс
— Не мога да повярвам, че върша това — казва Рейчъл на себе си.
Макар че, разбира, не е длъжна да върши каквото и да е. Може просто да се обади в полицията или на ФБР.
Отделя известно време да обмисли този вариант. Наистина да го обмисли. ФБР са професионалисти, но жената, отвлякла дъщеря й, не се страхува от наказателната система. Тя се страхува от Веригата. Човекът преди нея във Веригата държи сина й. Ако Рейчъл създаде впечатление, че е ненадеждна, похитителката е инструктирана да убие Кайли и да си избере нова мишена. Жената звучи все по-истерично. Рейчъл не се съмнява, че е готова на всичко, за да си върне сина… Не, без ФБР. Освен това, когато направи обаждането, което самата тя е получила от онази жена, гласът й ще трябва да звучи точно толкова решително и опасно, колкото беше този на жената.
Прочита бележките за всяка от мишените. Първоначалният й избор изглежда наистина добре: Дени Патърсън. На дванайсет. Живее с майка си, Уенди, в Роули. Самотна майка, на сцената няма баща. Не е безпарична. Всъщност, изглежда, е доста добре финансово.
Читать дальше