Эдриан Маккинти - Веригата

Поставя стария мъжкар на мушката си и се прицелва под сърцето, но точно преди да натисне спусъка, телефонът му започва да вибрира в джоба. Трябваше да го изключа — мисли си той, — не очаквах, че тук ще има сигнал.

Поглежда телефона. Две нови съобщения, едно от Рейчъл и едно от Марти. И двамата му задават един и същ въпрос: "Къде си?" Опитва се да отговори на Рейчъл, но съобщението не се изпраща. Есемесът от Марти игнорира. Пийт не мрази Марти, но ги свързват много малко общи неща. Разликата им е шест години и докато Марти порасне достатъчно, че да проходи и проговори, и да стане интересен, Пийт вече нямаше търпение да се махне от къщи. И се махна. На дванайсетгодишна възраст "зае" шевролета импала на един съсед и го откара чак в Ист Франклин, Върмонт. Тръгна за Монреал по някаква причина, но на канадската граница го спряха и го арестуваха.

И нищо не се случи. Съвсем нищо. Съдията му дръпна поучителна реч и му каза да не прави повече така. След това той продължи да краде коли, но по-внимателно. Не е правил опит да минава границата, не се състезаваше по пътищата. В гимназията се събра с лоша компания, но никой не се интересуваше от това, стига успехът му да си оставаше стабилна петица, за което той се погрижи. Училището го отегчаваше, но по някакъв начин успя да се класира за прием в Бостънския университет и записа строително инженерство. В университета поддържаше среден успех около четворка. През повечето време си играеше с новия софтуер за дизайн, с който сътворяваше нереални висящи мостове, невъзможни за построяване, и древни конзолни мостове, които никой не би поискал. Дипломира се през май 2000 без никакви планове или идеи за бъдещето.

Премести се в Ню Йорк и се опита да си изкарва хляба като експерт по киберсигурността в процъфтяващата световна мрежа. Всички казваха, че интернет е новата златна треска, но Пийт, изглежда, бе попаднал на погрешната руда. С парите, които изкарваше, едва успяваше да покрие вноските по студентския си заем.

Година по-късно обаче дойде 11 септември.

На сутринта след атентата той отиде на площад "Таймс". Никой от хората в града в онзи момент няма да забрави следващия ден. Това беше напълно нов свят. Пред павилиона за набиране на войници на площада се бе извила опашка стигаща до Трийсет и четвърта улица. Дядото на Пийт е служил във флота.

Заради инженерната му диплома и професионалната му история офицерите му препоръчаха флота или морската пехота. Пийт избра морската пехота. И това беше всичко за следващите тринайсет години. Офицерската школа, полевите инженери, седем мисии в чужбина, пет от тях в активни военни зони. След морската пехота той попътува известно време и накрая се върна и се установи в Устър.

Сега този период от живота му е приключил. Сега той е поредният безработен четирийсетгодишен мъж, който се нуждае от малко безплатно еленско, за да изкара зимата.

Еленът навежда глава, за да пие вода от един ручей наблизо. По левия му хълбок се проточва дълъг белег. И двамата са воювали. Оттук Пийт може да го уцели безпроблемно, но нещо му подсказва, че еленът ще трябва да почака. Обхваща го някакво предчувствие, напрегнато усещане отзад на врата: нещо не е наред, нещо се е объркало. Той отново чете съобщенията: Къде си? Да не би Рейч да има проблеми? Мята пушката на рамо и се оглежда за възвишение, за място, където ще има покритие, но телефонът казва, че от батерията му остава само един процент.

Качва се на хълмчето над водопада и опитва да й прати съобщение оттам, но за двете минути, които отнема изпращането, батерията му се изтощава окончателно, разбира се. Едрият елен се обръща и го поглежда. Двамата се взират един в друг три секунди.

Подплашено, животното се скрива между дърветата. Пийт със съжаление го гледа как изчезва. Купоните за безплатна храна не стигат. Той запъва спусъка на пушката и поема обратно към пикала си.

Сега по кожата му плъзват невидими мравки. Кога мина толкова време? Вдига поглед към небето. Не може да е станало три часът. Но очевидно е точно толкова. Върви из есенната гора и намира пикапа си непокътнат на поляната, където го остави. За съжаление, не си е взел зарядното, затова ще трябва да почака, докато се прибере в апартамента си в Устър, преди да разбере какво иска Рейчъл.

Четвъртък, 15:27 ч.

Кайли седи в спалния чувал. Държи тубата с паста за зъби в едната си ръка, китките я болят от напрежението при опитите да отключи белезниците. Спомня си видео от ютюб, което Стюарт й препоръча, за три начини за измъкване от белезници. Стюарт обожава такива неща — Худини, магии, трикове с измъкване от това или онова. Тя не гледа видеото. Потърси друго видео — за току-що открита тайна погребална камера във Великата пирамида.