Эдриан Маккинти - Веригата

Тя скрива лице в ръцете си. Как е възможно това да й се случва? Кога ще се събуди от този кошмар? Превърта тези мисли отново и отново, докато не става твърде късно. Белият джип фолксваген на Уенди спира пред къщата и Уенди излиза от него.

Рейчъл се наругава. Прахоса възможността. Почти нарочно. Почти нарочно от чист страх. Но в мига, в който се появява майка му, Дени излиза навън и заедно с едно съседско дете започват да играят баскетбол под коша на съседското дете. Тя ги гледа и двамата алчно. Така, както хищник гледа плячката си. Всеки от двамата ще й свърши работа в този момент. Само да успее да ги раздели…

Поглежда часовника си. Още няма пет часът. Тази сутрин, когато се събуди, беше напълно различен човек. Както е отбелязал Дж. Г. Балард [3] Британски писател фантаст. — Б. пр. , цивилизацията е просто тънко було, спуснато върху закона на джунглата: по-добре ти, отколкото аз. По-добре твоето дете, отколкото моето.

Когато баскетболният двубой свършва, Дени се връща у дома. След няколко секунди пред къщата на Патърсън спира патрулка от лоуълския участък и от нея излиза двуметров полицай.

Рейчъл потъва в седалката си, но полицаят не е дошъл за нея. Той носи огромна кутия с конструктор "Лего". Натиска звънеца на Патърсън и Уенди отваря. Целува го и Рейчъл гледа как полицаят влиза вътре. После гледа през прозореца на хола как разрошва косата на малкия Дени и му дава легото.

Май Уенди не всичко споделя във фейсбук и инстаграм — мисли си Рейчъл. Което елиминира дете 1. Никакви връзки с органите на реда. Правилата са ясни. Тя вади бележника и телефона си. Сега дете 2 става дете 1.

Тоби Дънлийви.

Рейчъл преглежда фейсбук стената на Хелън Дънлийви. Избра Хелън, защото е от хората, които смятат за нужно през половин час да споделят със света какво правят. Но пък изглежда приятна жена и добра майка. Точно такъв тип мишена й трябва: добра майка, която ще направи всичко, за да си върне детето.

Рейчъл се заема да проучи отблизо съпруга на Хелън, Майк. Стандард Чартърд е безопасно, скучно място. Сигурно е свикнал на стрес и има пари да плати откупа. Майк е англичанин, но е живял дълги години в Манхатън. Има кулинарен блог и е написал забавен пост, озаглавен "Кое се е появило първо — магазинът "Забар" или Горен Уест Сайд?". Поредният симпатяга. Човек, когото не би искала да захвърли в ада.

Но пък никой не би трябвало да преживява онова, което тя преживява в момента.

Спира и отново се замисля дали няма друг начин да излезе от тази ситуация, но нищо не й хрумва. Следвай Веригата. Това е всичко. Ако следваш Веригата, ще си получиш детето обратно. Ако не я следваш… Айфонът й започва да звъни, докато чете фийда на Тоби в тъмблър. Непознат номер.

— Ало? — колебливо казва Рейчъл.

— Как вървят нещата, Рейчъл? — пита глас.

Човекът говори през модулатор. Същият човек, който й се обади сутринта на шосе И-95.

— Кой си ти? — рязко пита Рейчъл.

— Аз съм ти приятел, Рейчъл. Приятел, който ще ти каже истината независимо колко е горчива тя. Ти си философ, нали така?

— Ами предполагам…

— Знаеш какво казват — че живите са просто разновидност на мъртвите, не е ли така? При това много рядка разновидност. Люлката се люшка над пропаст. Дъщеря ти се казва Кайли, нали?

— Да. Тя е чудесно дете. Само нея си имам.

— Ако искаш да остане в земята на живите, ако искаш да се върне невредима, ще трябва да си изцапаш ръцете.

— Знам. В момента проучвам мишени.

— Хубаво. Точно това искаме. Намира ли ти се лист хартия?

— Да.

— Запиши това: две, три, четири, осем, три, осем, три, х, у, д, и, к, д, и, две. Повтори ми го.

Рейчъл повтаря поредицата.

— Това е името на профил в месинджъра на уикр за този сектор от Веригата. Ще трябва да си свалиш приложението на телефона. Прати информацията за мишените, които проучваш, на този профил. Някой от нас може да одобри списъка. Може и да изключим някои кандидати. Понякога изключваме всички кандидати и предлагаме наши. Ясно ли е?

— Така мисля.

— Ясно ли е или не?

— Ясно е. Виж, може да ми се наложи да използвам помощ за тази част, но не знам дали мога да се обърна към Марти, бившия ми съпруг. Той може да поиска да отиде в полицията.

— Значи е най-добре да не се обръщаш към него за помощ — бързо казва промененият глас.

— Брат му Пийт е бил морски пехотинец, но определено не е почитател на полицията. Имал е проблеми с тях, когато е бил малък, и мисля, че миналата година го арестуваха в Бостън.