Эдриан Маккинти - Веригата

— Обади се в полицията, Рейчъл. Обади им се веднага!

— Не мога, Пийт, сложно е. Много по-зле е, отколкото си мислиш.

Четвъртък, 17:11 ч.

В главата на Пийт пулсира същата натрапчива мисъл като при Рейчъл: ако дори един косъм падне от главата на Кайли, той ще изпепели света им и ще стъпче димящите останки. Ще прекара остатъка от живота си да ги преследва, докато не ги избие до крак.

Никой няма да нарани Кайли, ще си я приберат у дома.

Пийт натиска газта на доджа по целия път до склада на шосе 9. Паркира пред клетка номер 33. Това е най-просторното помещение, колкото два гаража един до друг. Пийт бе започнал с най-малката клетка, после мина на средна и накрая стигна до тази — "двойно складово пространство". Отваря катинара, вдига ролетната врата, напипва ключа за лампата и спуска вратата след себе си.

Когато майка му продаде къщата и се премести близо до Скотсдейл, Пийт просто си събра нещата и ги захвърли тук, а през годините носеше още вещи. Докато не си купи апартамента, в който живее сега, не е имал истинско цивилно жилище. Изкара известно време в жилищния комплекс на лагер "Лежюн" и обитаваше поредица военни квартири в Ирак, Катар, Окинава и Афганистан. Този анонимен склад между шосето и старата запустяла железопътна линия е най-близкото до собствен дом, с което някога е разполагал.

Може да прекара часове в склада, да разглежда старите си вещи, но днес пренебрегва кашоните, пълни с носталгия, и отива директно при шкафа за оръжия до задната стена. Рейчъл говореше объркано и неясно по телефона. Кайли е отвлечена и на този етап Рейчъл не иска да отиде в полицията. Иска да съдейства на похитителите и да прави каквото й кажат. Ако той не успее да я убеди да се обади на ФБР, двамата ще трябва да се въоръжат тежко. Отключва шкафа и вади двата си пистолета, 45-калибровия автоматичен колт на дядо си, издаден от флота, собствения си глок 19, и накрая уинчестъра с пълнител за 12 патрона. Ловната му пушка е вече в колата.

Взима допълнителни муниции за всичките оръжия и в последния момент грабва и две светлиннозвукови гранати, които присвои и вкара в страната незаконно. Ако се окаже, че се налага да тръгнат на спасителна мисия, какво друго ще му трябва? Взима инструментите за влизане с взлом — комплект шперцове, безоткатен чук, електромагнитно устройство за заглушаване на алармени сигнали, латексови ръкавици и фенерче, както и инструментите за слагане и махане на подслушвателни устройства, които купи за следвоенния си корпоративен период. Натоварва всичко в доджа и се чуди: Какво друго ?

Вади пликчето с хероина от жабката. Моментът е идеален отведнъж да спре да взима. Да приключи с цялата работа. Да остави дрогата тук и да тръгне без нея. В момента приоритетите му са други. Никога повече няма да му се отвори такава възможност, да го изгори. Да надвие болката. Да си върне Кайли. Два пътя. Единият е правият и разни такива. Той стои. Колебае се.

Мисли. Поклаща глава, прибира пликчето в джоба на якето си, затваря складовата клетка, изкарва колата от двора и поема към магистралата.

Четвъртък, 18:30 ч.

Рейчъл търси информация за семейство Дънлийви, докато очите й се насълзяват и й се завива свят. Вече ги познава по-добре, отколкото се познават те.

Прочете всички блог постове, фейсбук статуси и постове в инстаграм. Всеки туит и ретуит. Знае, че Тоби е започнал да се занимава със стрелба с лък, вдъхновен от някакъв датски скоростен стрелец, когото е гледал в ютюб, а не от ловните занимания на баща си с лък и стрела. Знае, че Амилия Дънлийви е алергична към фъстъци и че затова началното училище, което посещава, е забранило фъстъците.

Прочете всички постове от новия блог за лов с лък и стрела на Майк и всички постове от кулинарния му блог, чак до първия от 2012 година, който е просто рецепта за какаов кейк.

Знае, че Хелън иска да се върне на работа целодневно, но се притеснява, че няма да има енергията да се справи с петокласниците. Купища информация. Някои неща са полезни за Рейчъл, но повечето е плява.

Тя затваря файловете на компютъра си и се заема с бележките, които си е водила. Принтира карта на Бевърли и очерта възможните маршрути от стрелковия клуб до къщата на семейство Дънлийви. Ще трябва да ги изпробва и в реални условия. Приготви си мишена Б и мишена В, но знае, че малкият Тоби Дънлийви е нейният човек.

Мракът навън е пълен. Лодките са прибрани за през нощта.

Навсякъде са разхвърляни дрехи, котешката тоалетна не е почистена, чиниите от закуска стоят на масата неприбрани, цялата къща е заприличала на арт инсталация на Трейси Емин, изобразяваща едно невинно минало, което никога повече няма да се върне.