Эдриан Маккинти - Веригата

Пийт кимва, изключва айфона на Рейчъл и го прибира в едно чекмедже. Затваря лаптопа й и го слага при телефона.

— Със сигурност. Казваш, че си купила телефони еднодневки?

— Да.

— Използвай само тях за всички изходящи обаждания. И не си отваряй компютъра. Донесох моя. Сигурно са хакнали камерата на телефона ти и на компютъра, и са изключили светлинния индикатор, за да те виждат, без да знаеш, че камерата е включена. В тайните служби стават неща, от които ще ти се завие свят.

— Покрих камерата с парче тиксо.

— Това е добра идея, но имай предвид, че може и да подслушват. Ще претърся къщата за микрофони. Казваш, че никой не е влизал с взлом, така ли? А да е идвал телевизионен техник или водопроводчик, нещо такова?

— Не, никой.

— Добре. Може да са само подслушватели. А какво каза на Марти?

— Засега нищо. Той е в Огъста, играе голф.

— Той е по-малкият ми брат и аз го обичам, но Марти не може да си затваря устата и ако се притесняваш, че някой ще отиде при ФБР…

— Няма да направя нищо, което би застрашило Кайли — отвръща тя.

Пийт взима ледената й, трепереща ръка в своята.

— Всичко ще се оправи — казва.

Тя кимва и го поглежда в тъмните спокойни очи.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Ще си я върнем.

— Защо избраха мен, как мислиш? Защо моето семейство? — пита тя.

— Не зная.

— Жената каза, че ме е проучила онлайн. Видяла, че с Марти сме участвали в онзи проект на Корпуса на мира в Гватемала. Видяла е Харвард, разбрала е за рака, видяла е какво съм работила и е решила, че съм човек, който се справя с трудностите. Но аз не съм такъв човек. Аз съм неудачница, Пийт. Слаба съм.

— Не си, ти си…

— Цял живот се провалям. Вложих всичко в Марти. Дори не мога да опазя дъщеря си!

— Спри, Рейч.

— Не притежавам оръжие. Наложи се да си купя. Днес.

— Друг разумен ход.

— Днес за първи път стрелях.

Сега Пийт взима и двете й ръце в своите.

— Повярвай ми, Рейчъл. Справяш се. А сега и аз съм тук, за да ти помогна.

— Знам, че докато беше в морската пехота, си работил като инженер, но някога, по някакъв повод случвало ли се е…?

— Да — казва той.

— Повече от веднъж?

— Да.

Тя кимва и си поема дълбоко дъх.

— Отидох в Ню Хампшър за пушката и другите неща. Една съседка от острова едва не ме видя, но мисля, че успях да се скрия.

— Това също е добре.

— Как може някой изобщо да извърши престъпление в Нова Англия, където всички се познават?

Пийт се усмихва.

— Ще го измислим, Рейч. Какво друго свърши досега?

— Ето ги мишените — казва тя и подава на Пийт списъка с малки уязвими деца, които се вписват в критериите й.

— Трябват ти стабилни родители, да не изглеждат като хора, които ще хукнат към полицията и които са способни да отвлекат дете — казва Пийт.

— Трябва да имат пари и не трябва да имат връзки с полицаи, журналисти или политици. И трябва да имат деца на точната възраст. Без деца с проблеми. Никакви диабетици или подобни.

— Ами ако отвлечем мъжа или жената вместо детето? — пита Пийт.

— Не можем да бъдем сигурни какви са отношенията между съпрузите. Виж ни нас. Имаме общо три развода. Но всички обичат децата си, нали?

— Така е. Е, звучи ми добре. Тоби Дънлийви, той ли е първата ти мишена?

— Да. Преди него бях избрала друго дете, но се оказа, че майка му излиза с полицай.

— Ходила ли си до къщата на семейство Дънлийви?

— Не. Ще отида по-късно тази вечер. Но първо трябва да ми помогнеш с матрака и дъската в къщата на Апънзелър.

— Къде е тя?

— От другата страна на залива. Хайде, ще ти покажа.

Те излизат в дъжда и вървят по пътеката покрай брега.

— Много от големите къщи са празни през зимата — обяснява Рейчъл.

— И си влязла в една от тях сама? — пита Пийт.

— Да. Знаех, че Апънзелър са заминали. Малко се притеснявах заради алармата, но тя не работи.

— Добре си се справила. Няколко пъти съм влизал с взлом и винаги ме е било страх.

— Може да влезем отзад — казва Рейчъл, когато стигат на пътеката до къщата.

— Добър избор, Рейчъл, Харесва ми, че е тухлена — казва Пийт. — Как отключи?

— Не съм отключвала. Разбих механизма с длето.

— Къде се научи да го правиш?

— В Гугъл.

Те влизат в къщата, качват се на първия етаж и взимат един матрак и спално бельо от стаята за гости. Свалят ги в мазето. Рейчъл носи със себе си дъската за прозорчето.

— Ще я закрепим със стария електрически винтоверт на Марти. Мисля, че той ще вдигне по-малко шум от чука — казва Пийт.

Слагат дъската и се опитват да направят мазето колкото може по-уютно с чаршафите и завивките, а и с няколко играчки и настолни игри, които Рейчъл е донесла по-рано. Мисълта, че ако всичко мине по план и не ги убият или арестуват, скоро тук ще има едно уплашено момченце, е смазваща. Рейчъл е вързала тежка верига към една от бетонните колони близо до матрака и от гледката Пийт го побиват тръпки.