Эдриан Маккинти - Веригата

— Това наистина ли го има? — пита ужасена Рейчъл.

— О, да, ако отвлечеш дете с едно от тези нещица, ФБР ще ни цъфне на вратата, преди да се усетим.

— И как ще се оправим?

— Ще сканирам детето, за да проверя дали излъчва джипиес сигнал. После ще изхвърлим айфона и обувките с чиповете и всичко би трябвало да е наред.

— Хелън изглежда като човек, който би се похвалил с подобна система за откриване на деца, но нея е споменала — казва Рейчъл и се изненадва от горчивината, която изпитва от заключението си. Спомня си една мисъл на Тацит — човек винаги мрази онези, на които е причинил злина. Или онези, на които се готви да причини злина — в нейния случай.

— Може да си права — казва Пийт. — Но все пак ще проверим обувките.

Наблюдават къщата, пият кафе и чакат. На улицата няма никакви признаци на живот. Дните на млекарите, разнасящи поръчки, отдавна са отминали. Най-ранобудният кучкар се появява в пет и половина.

Най-ранният знак, че някой в къщата на Дънлийви се е събудил, идва в 6:01, когато Майк ретуитва туит на Том Брейди. После се събужда Хелън и започва да пуска статуси във фейсбук. Харесва няколко статуса на приятели и споделя видеоклип за жените воини, биещи се срещу Ислямска държава в Сирия. Хелън е умерен демократ. Съпругът й като че ли е умерен републиканец. Вълнуват се от световните събития, от екологичните проблеми и от децата си. Безобидни са и при други обстоятелства Рейчъл би могла да си представи, че могат да се сприятелят. Децата също са чудесни. Не са разглезени, не са лигави, направо са чудесни.

— Виж тук — казва Пийт. — Хелън току-що пусна снимка в инстаграм от ресторант "Сийферър" на улица "Уеб" в Сейлъм.

— И във фейсбука пусна току-що — казва Рейчъл.

— Казва, че ще закусва там с приятелката си Деби. Колко е далеч Сейлъм?

— Не много. На пет минути, евентуално десет, ако има задръстване.

— Не е много добре. Но пък закуската със стара приятелка би трябвало да трае поне четирийсет и пет минути, нали така?

Рейчъл поклаща глава.

— Не знам. Ако е само кафе и мъфини, може да свършат и по-бързо. Но пък, ако искаха само кафе и мъфини, щяха да отидат в "Старбъкс". Защо, какво мислиш?

— Мисля, че щом Майк излезе и децата отидат на училище, а Хелън е на закуска, къщата ще остане празна.

— И какво?

— Ще вляза през задния вход. Ще огледам. Може да сложа един малък бот на семейния лаптоп.

— Може ли?

— О, да.

— Как?

— Близането с взлом е проста работа, както сама си разбрала вече с Апънзелър. Техниката за подслушване научих от един приятел, Стан, когато работих за него след армията.

Рейчъл клати глава.

— Не знам.

— Ще ни бъде от полза. Ще знаем какво си мислят. Когато хванем Тоби, нещата ще станат сериозни много бързо.

— Безопасно ли е?

— Безопасно ли е това, което правим в момента?

Майк Дънлийви най-сетне тръгва на работа в седем и петнайсет. Кара до гарата в Бевърли и оставя беемвето си на паркинга. Хелън извежда децата в 8:01. Не е достатъчно студено за зимни палта, но въпреки това тя ги е навлякла. Рейчъл си мисли колко са сладки в прекалено широките зимни дрехи, шапките и шаловете си.

— Искаш ли да ги проследим? — пита Пийт.

Рейчъл поклаща глава.

— Няма смисъл. Хелън ще ни съобщи, когато ги остави в училище и стигне в ресторанта.

Те седят във волвото, чакат и става точно така — в осем и петнайсет Хелън пуска селфи, снимано в "Сийферър".

Пийт оглежда улицата. В края й момче на видима възраст в горните класове от гимназията цели с топка баскетболен кош. От другата страна едно момиченце излиза от къщата си и започва да скача по трамплина в двора.

— Погледни натам — входната врата е затворена, детето е само на трамплина. Идеална е — казва Пийт.

— Да — съгласна е Рейчъл. — Но планът не е такъв.

— Така ли? Добре, влизам.

Рейчъл го стисва за ръката.

— Сигурен ли си, че трябва, Пийт?

— Нужна ни е цялата информация, която можем да съберем за тези хора. Преди акция се събира всичко, до което можеш да се добереш, дни наред, понякога седмици, преди да влезеш в битка. Но сега не разполагаме с дни или седмици, затова трябва да научим всичко възможно най-бързо.

Рейчъл разбира логиката.

— И точно затова ще отида сега, докато къщата, както предполагаме, е празна. Ако се окаже, че имат някой стар откачен чичо, спотаил се вътре с пушка в ръка, предполагам, че ще се прецакам. Ако не се върна след петнайсет минути, тръгвай.

— Какво ще правиш вътре всъщност?

— Каквото успея да направя за петнайсет минути.