Эдриан Маккинти - Веригата

Въпреки това го поема в дробовете си и се насилва да се успокои, дявол да го вземе. Ще ме убият, ще ме убият, ще ме… Не. Няма. Не са психопати. Няма да ме наранят, ако мама направи каквото искат. Онова, което се случи с щатския полицай, беше злополука.

Освен това още не е мъртва.

Замисляше план. Ключът… да!

Ако се съди по слънцето, спала е доста до късно. Невероятно е, че изобщо е спала. Сега се налага да се изпишка. Тя обръща гръб на камерата, грабва кофата, която й служи за тоалетна, и използва смачкания спален чувал като параван.

След няколко минути вратата се отваря и тя вижда мъжа да стои горе на стълбите. Зад него се виждат двор и дърво. Той оставя вратата отворена и слиза при нея с поднос в ръце. По пижама е, а лицето му е скрито под ски маската. Тя го чува как тежко диша, сякаш слизането по стълбите го е затруднило.

— Добро утро — казва той. — Ако е още сутрин. Мисля, че е. Донесох ти, хм, късна закуска. Зърнени кръгчета. Чириос. Нали обичаш Чириос?

— Да.

Той прекосява мазето и слага подноса на пода до нея. Купа със зърнена закуска и мляко, чаша портокалов сок, още една бутилка вода. Прикладът на пистолета се подава от джоба на долнището на пижамата му.

— Извинявай, че чак сега идвам. Снощи си легнахме много късно. Не очаквахме, хм, събитията вчера да се развият… Сигурно си гладна. Успя ли да поспиш? — пита я.

Тя тръсва глава неопределено.

— Нищо чудно — казва той. — Обстоятелствата са ненормални. Дори в най-страшните си кошмари…

— Защо го правите? — пита Кайли.

Той си поема дълбоко дъх.

— Защото са хванали сина ни — казва мъжът меко и поклаща глава. — Успя ли да поразгледаш книгите?

Кайли съзира възможност.

— Да. Не бях чела "Моби Дик". Винаги съм мислила, че е скучна.

— Но ти е харесала? — пита мъжът обнадеждено.

— Да. Колкото прочетох.

— О, това е чудесно. Тя е класика. Отначало е може би малко скучна за човек от твоето поколение. Но щом навлезеш в начина на мислене от онова време, повествованието потича гладко.

— Да, прав си. Харесва ми татуираният.

— Кийкуег? Не е ли чудесен! Мелвил живял на един тихоокеански остров почти година и описанията му на местните жители са пропити с чувство на привързаност, не мислиш ли?

Кайли отчаяно търси какво да каже, нещо, което би впечатлило собствения й учител по литература, ако я вдигне в час и я пита за книга, която не е чела.

— Да, пък и цялата книга е една метафора, нали? — казва тя.

— Разбира се. Да! Много добре. Ти си…

— Остави подноса и се връщай! — казва глас от върха на стълбите.

— По-добре да тръгвам — прошепва мъжът. — Хапни, отпусни се и не се опитвай да бягаш. Никога не съм я виждал такава.

— Хайде! — изкрещява жената и мъжът се качва по стълбите и заключва вратата след себе си, оставяйки Кайли отново сама.

И този път дойде с пистолета. Пистолетът е ключът за всичко.

Петък, 15:13 ч.

Телефонът й звънва мелодично. Сложила си е аларма, за да разбере веднага, когато последната пратка пари мине през биткойн системата и стигне до сметката им в швейцарската банка. Понякога Виза, Мастъркард и най-често Америкън Експрес блокират транзакцията, но този път, изглежда, всичко е наред.

Брат й я подиграва за тази склонност да контролира всичко. Когато го остави да управлява Веригата, той заяви, че не върши почти нищо. Казва, че оставя цялото предприятие да се саморегулира. Тя обаче предпочита да участва. Веригата е нейна рожба.

Поглежда телефона. Да, двайсет и пет хиляди непроследими долара са излезли от биткойн пералнята.

Това е хубаво, от една страна, но щом мишената е намерила парите толкова бързо, значи е могла да плати много повече. Това е нейна грешка. Тя определя размера на откупите. Тя провери банковата сметка на Рейчъл и приходите й и реши, че двайсет и пет хиляди може да се окажат почти непосилни. Ами така де, допреди няколко месеца е работила като шофьор на "Юбер" и няма наследствени пари.

Идеята не е да измъкнат всички пари на хората, а да им поискат суми, които те могат да намерят. Не е въпросът в парите, дрън-дрън-дрън.

И все пак…

Опитва се да влезе в компютъра на Рейчъл през телефона си, но Рейчъл не е включвала лаптопа си от миналата вечер. Очевидно е, че използва друг компютър. Това подсказва, че Рейчъл не е пълна идиотка. Поглежда през прозореца към дъжда, който вали в бостънското пристанище. Да не би Рейчъл да се опитва да я надхитри? Това би било ужасно груба грешка от нейна страна. Отваря приложението за уикр и праща съобщение на Рейчъл. "Готова ли си да се заемеш с мишената си, Тоби Дънлийви?"