Эдриан Маккинти - Веригата

— Значи ще свърши работа? — пита Рейчъл тъжно.

— Да, ще свърши работа — отвръща Пийт.

Минават по моста към остров Плъм. Когато стигат до къщата, Рейчъл се прозява.

— Кога спа за последен път? — загрижено пита Пийт.

Тя не обръща внимание на въпроса.

— Ще направя още кафе. Имам работа за вършене.

Рейчъл се качва на горния етаж, за да вземе бялата дъска за записки от стаята на Кайли. Отваря вратата и почти очаква Кайли да се е скрила вътре и всичко това да се окаже някаква жестока, извратена шега.

Стаята е празна, но мирише на малкото й момиченце. На онзи евтин парфюм "Форевър 21" който Кайли толкова обича. Колекцията от миди, дрехите, преливащи от коша за пране, книгите за астрономия и древен Египет. Кутия с всички картички за рожден ден, които е получила в живота си. Постерите на момчешката група Брокхамптън и "Гордост и предразсъдъци" с Кийра Найтли. Прилежно подредените папки за домашни. Колажът от снимки на приятели и роднини.

Рейчъл усеща, че започва да се олюлява. Взема бялата дъска, излиза в коридора и внимателно затваря вратата.

На долния етаж двамата планират отвличането на Тоби и чертаят схеми. Тази вечер има урок по стрелба, следващият е в неделя вечерта. Урокът свършва в седем часът и Тоби се прибира пеша. Това е моментът, в който трябва да действат.

— Клубът по стрелба се събира в сграда, която наричат Старата митница близо до брега в Бевърли. Оттам до къщата на Дънлийви е един хвърлей — казва Пийт, който гледа картата на града в Гугъл.

— И колко е един хвърлей?

— Около километър. Няколко пъти разгледах маршрута. Той върви от Старата митница нагоре по улица "Ревеню" после свива вляво по "Стандор" надясно по "Посейдон" и стига вкъщи. Няма да му отнеме повече от седем-осем минути. Може би най-много десет.

Времето е доста малко и двамата го знаят.

— Ще трябва да го хванем между седем и седем и девет. Всъщност, за да успеем, трябва да го хванем на "Стандор", защото по "Ревеню" ще има много хора, а няма как да го хванем пред къщата му на "Посейдон" защото майка му ще го чака — казва Рейчъл.

Пийт потърква брадичката си. Времето наистина е малко, пространството за действие — също, но той не го изрича на глас. Това е детето, за което са си направили плана. Рейчъл сподавя нова прозявка.

— Защо не легнеш да дремнеш, а аз ще мина оттам отново и ще проверя целия маршрут — предлага Пийт.

— Няма нужда да дремвам. Да вървим.

— Сега?

— Да.

Те излизат, качват се във волвото и стигат в Бевърли само след петнайсет минути. Градчето е може би малко прекалено близо до дома на Рейчъл, но няма какво да се направи.

По улиците има повече хора. Броят на тъпаците, разхождащи кучетата си, според Рейчъл, е притеснително висок. А са тъпаци, защото си позволяват да изглеждат толкова безгрижни и щастливи, докато небето пада. Вече е паднало. Старата митница е близо до брега и е поредното популярно сред кучкарите място за разходки.

— Обновили са прогнозата за времето — казва Пийт, който си гледа лаптопа. — Ще преръми, няма да вали силно. Да се надяваме, че ще ръми достатъчно силно, че хората да си останат вкъщи, но не чак толкова силно, че майка му да дойде да го прибере.

— Когато си върна Кайли, няма да я оставя да ходи никъде сама, докато не навърши петдесет — мърмори Рейчъл с ясното съзнание, че думите й са класически пример за "след дъжд качулка".

Потеглят по "Ревеню", после по "Стаидор" и нагоре по "Посейдон" което им отнема около три минути из скучноватото предградие, типично за Нова Англия. От двете страни на "Стандор" има редици от стари кестени, по които още са останали листа.

— Чудесно прикритие — отбелязва Пийт.

Обръщат и тръгват обратно към центъра.

— Добре, ето какъв е планът — обявява Рейчъл. — Първо, отиваме до Старата митница. Второ, чакаме децата да излязат. Трето, следваме Тоби по "Ревеню" и "Стандор". Моля те, боже, дано Тоби да е сам! Четвърто, спираме до него. Пето, хващаме го и го вкарваме вътре. Шесто, махаме се.

— Искаш ли аз да го хвана?

Рейчъл кимва.

— Аз ще карам.

— Добре.

Тя го поглежда.

— Има толкова много неща, които могат да се объркат, Пийт. Радвам се, че си с мен.

Пийт се сеща за онази нощ в "Бастион" през септември 2012, когато всичко се беше объркало. Прехапва устни.

— Всичко ще мине гладко, Рейч — казва той.

— Дори да е така — отвръща тя нещастно, — пак е ужасно.

Петък, 11:39 ч.

Кайли се събужда в спален чувал. Къде…? Тя се сепва от страх, когато се сеща къде е и какво се е случило. Намира се в мазе някъде на север от Нюбърипорт с двама души, мъж и жена, които я държат в плен, докато майка й плати откупа. Гърлото на Кайли се свива. Тя сяда в спалния чувал и си поема въздух на пресекулки. Въздухът тук, долу, е влажен и гъст.