Эдриан Маккинти - Веригата

— Изглеждаш страхотно — лъже Марти като изпечен измамник.

Зад него се чува леко прокашляне и той отстъпва, за да направи място на Тами.

— Нали помниш Там? — казва.

Тами е висока и руса, със скучни сини очи.

— Рейчъл! — обявява Тами и я прегръща. — Как си?

— Добре съм — отвръща Рейчъл и си поема дълбоко дъх.

Сега, след като шокът от идването им е преминал, тя има само две цели: да ги изкара от къщата си възможно най-бързо и да го направи, без да заподозрат нещо за отсъствието на Кайли.

— Пийт, какво правиш тук? — пита Марти.

Пийт прекосява стаята и прегръща брат си.

— Здрасти, Марти.

— Боже, Пийт, много се радвам да те видя! Леле, какъв си загорял, като маслина. Виж се само. Тами, това е големият ми брат Пийт — представя го Марти.

— Радвам се най-сетне да се видим на живо — казва тя и го целува по бузата.

— Мисля, че за всички е ясно, че аз съм взел и хубостта, и ума в семейството — заявява Марти. — Какви ги вършиш тук, братко?

Рейчъл си представя как в главата на Пийт се въртят зъбни колелца, докато се опитва да измисли нещо.

— Обадих се на Пийт да ми помогне с покрива — казва тя.

— Да, покривът — потвърждава Пийт. — Оправих го.

— Извинявай за това, мило — казва Марти, покрусен. — По телефона прозвуча много разстроена.

— Вече всичко е наред — отвръща Рейчъл и поглежда часовника.

— Е, къде е златното момиче? Да не сме подранили? — пита Марти, видимо облекчен от мисълта, че е успял да избегне грандиозен скандал за течащия покрив. Оглежда се за Кайли.

— Ще я водиш ли някъде? — пита Пийт, който прекалява с опита си да прозвучи безгрижно.

— Ще я водим да прекара малко време с татко си и с лудата си леля, която съм аз — казва Тами.

— Кайли! — провиква се Марти към горния етаж.

— О, за малко да забравя, това е за теб — казва Тами. — Пъхва ръка в торбата, която носи, и подава на Рейчъл бутилка шампанско. — Скоро имаш годишнина.

— Годишнина? — изказва на глас объркването си Рейчъл. — Разведени сме от февруари.

— Не за това. От химиотерапията ти е минала една година. Така каза Марти. Минала е година и ракът не се е върнал.

— А, да, това. Наистина ли мина цяла година? Боже, как лети времето, а? — казва Рейчъл, обхваната от гняв към себе си, задето забрави, че Марти ще идва.

— Една година пълна ремисия. Това е голяма работа — казва Марти. — Трябва да го отпразнуваш. Можеш да си вземеш почивка до края на уикенда. Поглези се. Иди на някой концерт на Макс Рихтер, на който така и не успя да ме завлечеш!

Рейчъл слага бутилката шампанско, натежала от иронията на ситуацията, върху кухненския плот. Учтивостта изисква да им предложи по чаша, но това ще отнеме скъпоценно време. Мислите й се носят вихрено. Как ще обясни отсъствието на Кайли? Не може да каже, че е болна, защото Марти ще поиска да я види.

— Та, хм, Огъста, а? — пита колебливо Пийт, който не иска да започва разговор, а само да спечели малко време за размисъл.

— Защо ти трябваше да го споменаваш? — пита Тами и прави жест сякаш се обесва.

— О, човече, да, в Огъста Нешънъл е направо страхотно и… — започва Марти.

— Къде е Кайли? Багажа ли си приготвя? — чуди се Тами.

Тя стисва ръката на Рейчъл, усмихва й се широко и свежда поглед към пиукащия си телефон.

Днешните младежи са голяма работа — мисли си Рейчъл и си дръпва ръката. — Толкова неща могат да се скрият зад една усмивка.

Наистина всичко…

Хрумва й нещо.

Нещо ужасно.

Нещо демонично.

— Много хубава огърлица имаш — казва тя на Тами. — Аз пък мислех да си купя верижка. Какво мислиш?

Тами вдига поглед от телефона си.

— Какво?

— Мислех си да си купя верижка. Като твоята. Парите нямат значение, нали? Само верижката.

— Ако искаш, ще ти подаря тази, миличка. Купих си я от "Файлин". На разпродажба.

Никакъв проблясък. Веригата нямаше абсолютно нищо общо с нея. Нямаше начин. Подборът се прави почти изцяло на случаен принцип. Това е гениалното. Рейчъл се обръща към бившия си съпруг.

— Виж, Марти, много ме е срам. Обърках нещата. Трябваше да ти се обадя. Кайли я няма.

— Няма ли я?

— Аз съм виновна, задето сте се разкарали чак дотук. Съвсем забравих, че ще идваш. Толкова съм напрегната, че започвам да преподавам след толкова години, с покрива, с лекциите, които трябва да подготвя, че съвсем забравих — казва Рейчъл.

— Къде е Кайли?

— Замина за Ню Йорк.

— Ню Йорк? — пита Марти объркан.

— Да, работи по един училищен проект за Тутанкамон, а в музея "Метрополитън" има някаква смесена изложба и понеже този срок има само добри оценки, я пуснах да отиде.