Эдриан Маккинти - Веригата

Рейчъл Кимва. Мисли за последните си думи. Не искам да нараняваме момчето. Момчето. Момчето си има име — Тоби. Казва се Тоби Дънлийви. Но за нея ще е по-лесно да мисли за него като за момчето. Нещо абстрактно. Не човешко същество. Не дете. Може да се наложи да заплашат момчето. Може дори да се наложи да изпълнят заплахата. Тя потръпва. Пийт я гледа втренчено.

— Добре. Да тръгваме — казва тя.

Качват се в доджа и карат по шосе 1 към Бевърли. По пътя има повече коли от обикновено, но това не ги притеснява. Дори така ще стигнат за двайсет минути, а до края на урока по стрелба има цял час.

Пийт взима ръката й в своята и я стисва леко.

— Няма да е зле да се обадиш на майка си и да я предупредиш, в случай че Марти й се обади и поиска да говори с Кайли.

— Добра идея — казва тя и набира майка си във Флорида.

— Тъкмо започваме игра на бридж, какво има? — казва Джудит.

— Мамо, слушай, ей сега казах на Марти, че Кайли е при теб в Ню Йорк.

— Какво? Защо?

— Дойде днес, за да я вземе за уикенда, но Кайли мрази новата му приятелка и не искаше да ходи, а аз малко се паникьосах и казах, че ти е дошла на гости в Ню Йорк за няколко дни.

— Но аз съм във Флорида!

— Мамо, знам, че си във Флорида, но ако се обади Марти, ще трябва да му кажеш, че си в Бруклин и Кайли е при теб.

— И какво правим в Ню Йорк?

— Кайли иска да разгледа изложбата на египетска тема в Мет.

— Сигурно би поискала.

— Освен това имате билети за "Хамилтън".

— И как сме успели да се сдобием с тях? — пита Джудит.

— Не знам, имаш приятелка, която не може да отиде на представлението.

Следва дълго мълчание, докато Джудит обмисля нещата.

— В доста сериозна мрежа от лъжи си ме замесила, Рейчъл. Сега трябва да се преструвам, че съм гледала "Хамилтън", ако бившият ми зет ме попита. Какво да му кажа?

— По дяволите, мамо, не можеш ли да измислиш нещо в движение? О, освен това си конфискувала телефона на Кайли — сопва се Рейчъл, докато подминават знака СЛЕДВАЩ ИЗХОД:

БЕВЪРЛИ.

— Защо бих взела телефона на тринайсетгодишната си внучка?

— Защото ти е писнало да идва чак в Ню Йорк и да си прекарва цялото време забила нос в някакъв екран.

— Да, предполагам, че звучи смислено — признава Джудит.

— Добре, мамо, много ти благодаря, спасяваш ми живота. Трябва да затварям — казва Рейчъл тъкмо когато влизат в Бевърли.

— Пази се, мила, притеснявам се за теб.

— Добре съм, мамо. Всичко е наред.

Навън ръми, а откъм океана духа смразяващ вятър.

— Не ми харесва това време — казва Пийт. — Хелън може да си промени решението и да дойде да вземе Тоби, вместо да го оставя да върви до къщи. По-добре да проверя.

Във фейсбук няма нищо ново, но благодарение на червея в домашния компютър откриват, че Хелън пише есемес на сестра си, за да каже, че по нейна препоръка с Майк гледат "Атомна блондинка". Шансът им е дошъл. Паркират на "Ревеню" в шест и половина, но по някаква причина от Старата митница се точи върволица от деца и възрастни.

— Какво става, по дяволите? Какви са тези деца? Боже, мисля, че са от клуба по стрелба! — възкликва Пийт.

— Виж им лъковете и стрелите. Те са! Провалихме се, преди да започнем! — вика Рейчъл.

— Тръгвай! Тръгвай по маршрута! — казва Пийт и Рейчъл включва на скорост.

— Тръгвам.

— Не разбирам. Би трябвало да започнат да излизат в седем. Защо си тръгват по-рано? И то половин час по-рано! Не виждам логика — казва Пийт.

— О, боже, о, боже! — повтаря Рейчъл отново и отново.

— Всичко е наред — със спокоен глас казва Пийт. — Тъкмо започнаха да излизат. Ще се справим.

Рейчъл кара бързо нагоре по "Ревеню". Свива по "Стандор" и там, на стотина метра пред тях, изниква дете с дебело яке и сак в ръка, от който като че ли се подава единият край на спортен лък. Детето е с вдигната качулка и върви към къщата на Дънлийви.

— Той ли е? — пита Рейчъл.

— Нямам представа, но онова там определено прилича на лък. А и няма никого на улицата. Засега.

— Ски маски — казва Рейчъл.

Полага усилия да прогони заслепяващата паника от гласа си.

— Чисто е — докладва Пийт.

В края на краищата не се наложи да ползват дърветата за прикритие, защото дъждът е разчистил улицата от потенциални свидетели. Рейчъл включва чистачките, угася фаровете, подкарва колата напред и спира пред детето.

— Няма никой — казва Пийт, който оглежда улицата.

— Давай тогава! — казва Рейчъл.

Пийт изскача от предната врата с 45-калибровия колт. Рейчъл го гледа как говори с детето. После се обръща и поклаща глава към нея.