Эдриан Маккинти - Веригата

— Искам мама — казва Амилия.

— Знам. Скоро ще те върнем при нея. Виж, чух за Господин Бу и макар да не е при нас, ти донесох най-добрия приятел на моето момиченце, Маршмелоу. Има го откак се е родила. Той е много, наистина много специален. В него са събрани тринайсет години обич.

Амилия гледа Маршмелоу подозрително.

— Искам Господин Бу.

— Господин Бу не е при нас, само Маршмелоу е тук — казва Рейчъл. — Маршмелоу е приятел на Господин Бу.

— Така ли?

— О, да, те са много добри приятели. — Рейчъл й подава заека и Амилия неохотно го взима.

— Искаш ли да ти разкажа приказка? — пита Рейчъл.

— Ами добре.

— Обичаш ли мляко с бисквити?

— Да.

— Чакай тук, а аз ще видя дали ще намеря малко.

Тя се качва горе. Пийт е на верандата и се опитва да убеди Америкън Експрес да одобрят превода, който е направил. Ако не успее, една луда жена ще убие дъщеря й след два часа. Тя почуква по кухненската врата и Пийт се обръща и я поглежда.

— Какво казват? — пита тя.

— Още говорим.

Рейчъл прочита етикета на бисквитите "Лорна Дан" и проверява в Гугъл съставките за по-сигурно. Не съдържат ядки. Тя се връща в мазето с мляко и бисквити.

Разказва на Амилия приказката за Златокоска и трите мечки и Амилия се радва, защото я знае. После й разказва за Хензел и Гретел. Амилия знае и нея. Приказки за деца, оцелели след изпитания в гората. Горката малка Амилия, изчезнала като онази другата, известната Амилия [6] Авиаторката Амилия Еърхарт, изчезнала по време на полет над Тихия океан. — Б. пр. преди толкова много години. Тя е добро дете. Умно дете. Рейчъл я харесва. Как би могла да не я харесва? И как би могла да нарани това дете? След половин час Пийт се появява на върха на стълбите и вдига палци.

— Одобриха ли превода?

— Да.

— Слава на бога!

— Как е Амилия?

— Ела и виж.

— Спи. Как го постигна? — прошепва Пийт, когато слиза в мазето.

— Мляко, бисквити и Маршмелоу, оказва се.

— Какви бисквити?

— "Лорна Дан". Безопасни са, проверих.

— Епинефринът пътува насам. Поръчах спринцовка от ибей.

— Няма да го доставят тук, нали?

— Не, ще отиде в център за доставки на ибей в Нюбъри.

— Добре.

— Ще остана тук за през нощта — казва Пийт. — Ти се прибери, изглеждаш смазана.

— Трябва да остана.

— Не, прибери се, моля те.

Тя не иска да спори с него. Смазана е. Напълно сразена. С един от телефоните еднодневки снима Амилия.

— Ще им я пратя.

— Иди поспи, Рейчъл.

— Не съм уморена — настоява тя.

Пийт се чеше по ръката и се поти. Изглежда разсеян, болен.

— А ти сигурен ли си, че си добре? — пита го тя.

— Аз ли? Съвсем добре съм. Иди си вкъщи, аз ще се оправя тук.

Тя кимва и изкачва стълбите. Излиза на верандата. Върви по пътеката покрай плажа. Вкъщи. Благодарна е за ледения дъжд. Заслужава дискомфорт, страдания и болка. Застава пред къщата си и се обажда на семейство Дънлийви от поредния телефон.

— Да? — казва Хелън между две резки паникьосани вдишвания.

— Дано работите по въпроса с парите и отвличането. Пращам ви снимка на Амилия. В момента спи, добре е.

— Искам да говоря с нея!

— Тя спи. Пращам снимка.

Когато снимката се изпраща, Рейчъл унищожава телефона и влиза в къщата си.

Прави си чаша кафе и започва да наблюдава семейство Дънлийви през клонирания им компютър. Не вижда имейли или съобщение за полицията. В полунощ иззвънява айфонът й.

— Ало?

— Рейчъл? — прошепва някакъв глас.

— Да.

— Не биваше да ти се обаждам, но искам да знаеш, че преди час освободиха момчето ми. При нас е!

— Върнала си си сина?

— Да. Не мога да повярвам! Толкова съм щастлива! Добре е и е с нас у дома. Страхувах се да се надявам, но… той се прибра.

— Но… тогава… има ли някакъв начин да освободиш Кайли още сега?

— Не мога. Знаеш, че не мога. Веригата трябва да продължи. Трябва да се довериш на процеса. Ако прекъсна Веригата, ще започне ответен удар. Аз ще съм в опасност, синът ми също, както и ти, и Кайли.

— Освен ако не блъфират.

— Не са от онези, които блъфират. Мисля, че ще им достави удоволствие, ако всичко се обърка и започнем да се избиваме взаимно. Нали видя какво се е случило с онова семейство?

— Да.

— Разказаха ми за случка отпреди няколко години, когато някой се опитал да излезе от Веригата и последвалите наказания стигнали седем брънки назад, преди нещата да се уталожат.

— Не може да бъде!

— Но искам да знаеш, че си една крачка по-близо до връщането на Кайли. Скоро всичко ще свърши, Рейчъл, наистина.