Эдриан Маккинти - Веригата

— В Ню Йорк?

— Да. Качих я на автобуса, а баба й я посрещна в Порт Оторити и я заведе у тях в Бруклин. Ще остане там два дни и ще се натъпче с Египет до пръсване — обяснява Рейчъл.

Марти свъсва вежди.

— Сега е ноември. Майка ти не е ли във Флорида?

— Не, не и тази година. Остана в Ню Йорк по-дълго, защото времето се задържа хубаво.

— И кога се връща Кайли?

— След два дни. Може да отидат да гледат някой мюзикъл. Майка ми май каза, че има билети за "Хамилтън".

— О, трябва да я разпитам после. В кой ден ще ходят? Сега ще й пиша — казва Тами.

— Имаш ли й телефона? — пита Рейчъл, обзета от ужас.

— Разбира се. И се следваме взаимно в инстаграм. Не помня да е споменавала нещо за Ню Йорк там.

— Не, ъъъ…

— Странна работа — казва Тами, втренчена в телефона си. — Кайли не е пускала нищо в инстаграм от четвъртък насам. Обикновено поства два или три пъти на ден.

— Сигурна ли си, че е добре? — пита загрижен Марти.

— Да, съвсем добре е — убеждава го Рейчъл. — Баба й сигурно й е конфискувала айфона. Не спира да говори колко е важно да гледаме реалния свят, вместо да стоим със забит в някакъв екран нос.

Марти кимва.

— Звучи типично за Джудит — казва той. — Ами… дявол го взел, Рейчъл, защо просто не ни се обади? Или да ми пратиш съобщение? Щеше да ни спестиш разкарването.

Рейчъл настръхва. Как смее? Той е мъжът, който играе голф в Огъста, докато някой отвлича дъщеря му. Той е мъжът, изоставил жена си, докато се възстановява от рака, заради по-млада жена. Той е мъжът…

Не. Сега не е време за война. Трябва просто да се разкае и да приключи цялата работа.

— Много съжалявам, Марти. Всичко обърках. Пълен идиот съм. Просто съм много стресирана, разбираш ли? Нова работа. Лекции. Покрива. Извинявай.

Марти е стъписан от разкаянието на Рейчъл.

— Да, да, разбирам. Виж, няма страшно, мило. Случва се.

Разкарай ги веднага! — гърми глас в главата й.

— Ще останете ли за вечеря? — пита тя, залагайки всичко на отговора им. — Неудобно ми е, че сте се разкарвали чак дотук, за да ви оставя направо да тръгнете обратно. Мога да спретна… — Тя се замисля за най-омразните неща на Марти. Миди? Да, открай време мрази миди в чеснов сос. — … голяма салата и към нея да направя от страхотните миди, които продават на рибния пазар.

Марти поклаща глава.

— Не, не, ще си тръгваме, за да избегнем задръстването.

— Задръстване ли? — пита Тами объркана. — То ще е в обратната посока.

— И в нашата ще има — настоява Марти.

— Много съжалявам, че така развалих работата — повтаря Рейчъл.

Марти й кимва съчувствено.

— Няма нищо. Другия уикенд?

— Да, и ще ви я докарам в Бостън, за да не се разкарвате отново. Това е най-малкото, което мога да направя — казва Рейчъл и се чуди дали Кайли ще се е прибрала до следващия уикенд. Ако се прибере и е добре, нищо друго няма да има значение. Марти може да я води в проклетия аквариум всеки уикенд до края на света.

— Няма нужда — казва той и я прегръща за довиждане.

Тами я целува по бузата. След пет минути са навън и се качват в колата. Пийт и Рейчъл им махат от вратата, после се прибират вътре и я затварят. Вече е пет и двайсет. Толкова пропиляно време! Урокът по стрелба започва в шест, а Тоби тръгва за къщи в седем.

— Искат още двайсет и пет хиляди долара до полунощ или ще убият Кайли — казва Рейчъл, докато се мъчи да овладее паниката.

— Действам по въпроса — отвръща Пийт и тя гледа как се регистрира в сайта за търговия с биткойни в тъмния нет.

— Какво ще правиш? — пита Рейчъл.

— Имам лимит от петнайсет хиляди на едната карта и десет хиляди на другата, никакъв проблем — казва Пийт.

— А имаш ли пари в банката, за да покриеш лимита?

— Това няма никакво значение. Важното е да си върнем Кайли.

Рейчъл го целува по врата и му помага да си направи профил и да преведе парите.

— Гледаш ли часовника? — пита го тя.

— Почти съм готов — казва той. — Иди запали пикапа, за да се стопли. Занеси там маските и ръкавиците.

Тя изтичва навън, прибира маските и ръкавиците в колата, пъха ключа в стартера и включва двигателя. Часът е шест без пет.

— Готово — казва Пийт, когато тя се връща в къщата.

В момента чете фейсбук фийда на Хелън Дънлийви.

— Тръгнала е към клуба по стрелба. По-добре и ние да тръгваме. Ще взема пистолета.

— Не искам да нараняваме момчето — казва Рейчъл.

— Не мисля, че ще се наложи да нараняваме някого, но може да се наложи да стреляме във въздуха, за да изплашим евентуални добри самаряни. Имам доста шумен 45-калибров колт, който ще свърши тази работа — уверява я Пийт.