Эдриан Маккинти - Веригата

Рейчъл опипва лявата си гърда. Не я усеща различно, но докторката вероятно е права да се притеснява — може вътре отново да расте нещо злокачествено. Ако не направи нищо, злокачественото образувание ще я убие, ще я заличи от живота.

Взира се през прозореца. Яснотата на слънчевата светлина си е отишла и раздразненото небе е станало тъмносиньо и черно. Дъждът се е усилил. Тя чува нещо, което звучи като пикап, който идва към къщата. Тичешком излиза навън.

Пийт излиза от колата си, тя се затичва към него, той я прегръща и двамата остават така в пороя, без да продумат, петнайсет секунди. Пийт я подпира на връщане към къщата, където двамата сядат край холната маса.

— Разкажи ми всичко от самото начало — казва Пийт.

Рейчъл му разказва всичко, случило се след първото обаждане, включително онова, което тя направи: как плати откупа, как купи телефоните, пистолета, как влезе с взлом в дома на Апънзелър и как се постара да реши точно кого да отвлече. Не му казва за новото притеснение на онколога си — това е само между нея и смъртта.

Пийт слуша, без да проговори. Оставя я да каже всичко.

Опитва се да го осмисли.

Невероятно е.

Той е виждал злото отблизо в Афганистан и Ирак, но не е очаквал нещо толкова клинично дистанцирано и злонамерено в Америка. Никога не си е представял, че може да съществува зла сила от подобен мащаб, която да посегне на семейството му. Това е или някаква престъпна група, или някой от шибаните картели.

— Какво мислиш? — пита Рейчъл, когато свършва с разказа си.

— Мисля, че трябва да отидем в полицията, Рейчъл — казва той разумно.

Тя очаква този отговор. Показва му статията за семейство Уилямс на лаптопа си и докато той чете, му разказва за мъжа пред банката. Хваща го за ръката.

— Ти не си говорил с тях, Пийт. Аз говорих с тях. Онази жена, която държи Кайли, е в паника заради сина си. Ако й кажат да убие Кайли, тя ще го направи. Знам, че ще го направи. Ще убие Кайли и ще избере друга мишена, за да не ги разгневи. Да продължим Веригата е единственият ни избор.

Тя знае, че звучи като сектантка, но това до голяма степен се покрива с реалността. Заложила е всичко на Веригата, вярва им и иска Пийт също да им повярва.

— Значи, за да си върнем Кайли, ще трябва да отвлечем някого — казва той, клатейки глава ужасен.

— Налага се, Пийт. Ако не го направим, ще я убият. Ако отидем в полицията, ще я убият. Дори ако кажем на някого за това, ще я убият.

Пийт се връща към един курс по етика, който беше принуден да изкара в Куонтико. Гост-лекторът от израелската армия им изнесе презентация на тема защо е етично да откажеш да се подчиниш на незаконна заповед от вишестоящ. Моралът присъства дори в армията. А онова, което обмисля Рейчъл в момента, е не само незаконно, а и напълно неморално. Неморално от всяка възможна гледна точка. Етичното в този случай би било на мига да отидат във ФБР. Да открият най-близкото полево подразделение на Бюрото и да им разкажат всичко. Но това ще доведе до смъртта на Кайли. Рейчъл го вярва, а той вярва на нея. Връщането на Кайли е единственото, което вълнува Пийт.

Решението е взето. Щом се налага да отвлекат някого, за да си я върнат, той ще го направи. Ако се наложи да убие някого, за да си я върнат, ще го направи. Ако си я върнат и го затворят в килия за петдесет години, времето ще мине като миг, защото Кайли ще бъде в безопасност.

— Тази сутрин ми пратиха снимка на Кайли, за да ми покажат, че е добре — казва Рейчъл и с треперещи ръце подава на Пийт телефона си.

Пийт вижда снимката на Кайли, със завързани очи, седнала на матрак в мазе. Не забелязва кой знае колко неща, които биха могли да му подскажат къде се намира. Дали са й вода "Поланд Спринг" и солени бисквити, но те се продават навсякъде. По Кайли няма следи от физическо насилие, но тя, разбира се, сигурно е уплашена до крайна степен. Той отива в кухнята и си налива кафе. Отделя секунда да прецени ситуацията.

— Значи изключваме полицията? Категорично? — пита.

— Гласът от Веригата и жената, която държи Кайли, бяха съвсем ясни. Казаха, че ако наруша някое от правилата, ще се наложи да убият Кайли и да минат на друга мишена.

— Как ще разберат, че си нарушила някое правило?

— Не знам.

— Сложили ли са подслушватели в къщата? Някой да е влизал с взлом скоро или да са идвали непознати?

— Не, нищо такова не е имало, но мисля, че са хакнали телефона ми по-рано днес. Знаеха, че зад мен на магистралата имаше полицейска кола. И знаят на кого се обаждам и какво казвам. Изглежда, знаят къде съм във всеки момент. Мисля, че ме наблюдават през камерата на телефона. Могат ли да го направят?