Эдриан Маккинти - Веригата

Дете 1 и дете 2 изглеждат еднакво обещаващи, а освен тях Рейчъл разполага и с три солидни резерви. Отива в града за още покупки от железарията. В колата телефонът й започва да звъни.

— Здравейте, търся Рейчъл О'Нийл.

— Аз съм.

— Здравей, Рейчъл, обажда се Мелани от Отдела за измами в Чейс. Исках да те уведомя за необичайна активност по твоята Виза от тази сутрин.

— Добре.

Мелани задава няколко въпроса, за да потвърди самоличността й, след което минава по същество.

— Изглежда, че някой е употребил картата ти за купуването на биткойни за десет хиляди долара. Знаеш ли нещо за това?

— Не сте спрели превода, нали?

— Не, не сме. Но, хм, се чудехме…

— Аз бях. Аз ги купих. Всичко е наред. Просто инвестиция, която искахме да направим със съпруга ми. Виж, малко съм заета в момента и трябва да тръгвам.

— Значи няма необичайна активност?

— Не. Нищо необичайно. Всичко е наред. Но благодаря, че се обади. Сега наистина трябва да тръгвам. Дочуване — казва Рейчъл и затваря телефона.

В железарията взима поръчаната дъска за прозореца на мазето на Апънзелър, а по пътя обратно й се обажда Марти. Най-сетне! Тя се опитва да овладее сълзите, които бликват в мига, в който чува неизменно бодрото му, дружелюбно "Здрасти, мило, какво става?"

По някаква причина тя просто не може да намрази Марти, независимо колко й се иска. Има нещо в зелените му очи и тъмната чуплива коса. Майка й я предупреди, че е негодник, но този тип предупреждения винаги имат обратен ефект.

— Тами спомена нещо за протекъл покрив — казва Марти.

— Какво?

— Покривът. Тами каза, че течал.

— Къде си, Марти? — пита тя и за малко не добавя "Имам нужда от теб".

— В Огъста съм. На фирмена сбирка.

— Кога се връщаш?

— В петък вечер ще съм на линия, за да взема Кайли за уикенда, не се притеснявай.

Рейчъл преглъща стон.

— О, Марти! — прошепва тя.

— Това е утре, мило. Дръж се.

— Добре.

— Не е проблемът в покрива, нали? Какво става, миличко? Нещо не е наред. Кажи ми.

Имаш предвид, освен факта, че най-вероятно умирам, а дъщеря ни е отвлечена ? — идва й да каже, но се въздържа. Въздържа се, защото Марти ще отиде право в полицията и няма да я разбере.

— Парите ли те притесняват? Знам, не плащам много редовно. Но ще оправя нещата, обещавам. Намери ли майстор?

— Не — равно казва Рейчъл. — Никой не ми помага.

— Колко зле тече?

— Не знам.

— Виж, мило, проверих прогнозата. Никой майстор няма дойде в дъжда тази вечер. Може би Пийт ще може да ти помогне?

— Пийт ли? Къде е Пийт?

— В Устър, мисля.

— Ще му пратя съобщение. Мисля, че това ми е позволено.

— Какви ги говориш? От кого да ти е позволено?

— Нищо. От никого. Да, може би ще питам Пийт. Ще го обмисля.

— Добре, миличко. Трябва да тръгвам. Ще се оправиш ли?

— Да, Марти — тъжно казва тя.

— Чао — казва той и затваря.

Без успокоителния му баритон в колата отново се възцаряват студ и тишина.

Четвъртък, 14:44 ч .

Ако не сте стрелец с лък, трайно парализиран от шията надолу, почитател на древните огнестрелни оръжия или нямате навършени осемнайсет години, то сезонът за елени в Масачузетс започва на 27 ноември.

Пийт обаче никога не е приемал логиката на ловните сезони в Масачузетс, както и тази на повечето закони, правила и предписания. Той знае, че ако някой шериф, или рейнджър, го хване, може да го глобят или да му направят нещо по-лошо. Но рейнджърите няма да го хванат. Пийт познава горите на запад от Устър така, както други хора познават баровете около стадион "Фенуей" или смените на стриптийзьорките в "Хърикейн Бети". Той ловува в тези гори от детството си. Наистина, сетивата му са малко притъпени от настоящите му проблеми, но дори и в това състояние никой тромав заместник-шериф, или рейнджър, с виждаща се отдалеч сигнална жилетка не би могъл да го изненада.

Той често мисли да се премести в Аляска, където има още по-малко рейнджъри и заместник-шерифи, но Кайли ще го задържи в щата поне докато влезе в университета. Кайли е единствената му племенница и Пийт е луд по нея. Разменят си есемеси почти всеки ден и той винаги я води на онези филми, които майка й не може да търпи.

Пийт върви по петите на едрия мъжкар и навлиза по-дълбоко в брезовата гора. Еленът няма представа, че го следят. Вятърът духа от елена към Пийт, а и той се движи напълно безшумно. Много го бива в това. В морската пехота беше военен инженер, но след няколко години, прекарани в строене на мостове под ракетен обстрел, си взе безсрочен отпуск, за да се запише в курса по рекогносцировка в Кемп Пендълтън. Завърши сред първите в класа. Началството искаше да го премести в батальон за рекогносцировка, но Пийт завърши курса, само за да види дали ще може.