Эдриан Маккинти - Веригата

Супермаркетът "Сейфуей" е отворен и вече е пълно с хора. Тя грабва една кошница, минава бързо покрай изложените стоки за Деня на благодарността и открива рафтовете с евтини мобилни телефони. Избира си един, който изглежда прилично, евтин модел от AT&T, който може да прави снимки и клипове. Струва 14.95 долара. Тя слага дванайсет телефона в кошницата, после добавя още два. Четиринайсет. Ще стигнат ли? На рафта са останали само още шест. Майната му! Взима и тях.

Обръща се и вижда Вероника Харт, ексцентричната си съседка, която живее през пет къщи на остров Плъм. О, боже! Единствената причина да дойде тук е да избегне срещи с познати. Ако Вероника види телефоните, ще я попита дали се готви за края на света и после ще отбележи, че ако апокалипсисът дойде, клетките от мобилната мрежа ще бъдат унищожени от зомбита. Ще й изнесе цяла лекция, Рейчъл се спотайва зад непродадените стоки от Хелоуин и изчаква, докато Вероника плаща и си тръгва.

Прекарва телефоните през касата за самообслужване. След това отива в железарията "Ейс Хардуеър" и купува въже, вериги, катинар и две ролки широко тиксо.

Касиерът е хипстър с дълги бакенбарди тип Елвис и слънчеви очила.

— Трийсет и седем и петдесет — казва той.

Рейчъл му подава две по двайсет.

— Сега трябва да кажете "Не е това, което си мислите" — казва касиерът.

Рейчъл няма представа за какво говори.

— Какво?

— Всичко това — казва той и прибира покупките й в две найлонови торби. — Прилича на комплект за начинаещи, които ще си играят на "Петдесет нюанса сиво", обаче аз съм сигурен, че има по-невинно обяснение.

Истинското обяснение е много по-ужасяващо.

— Не, точно за това са — казва Рейчъл и бързо излиза от магазина.

Четвъртък, 11:59 ч.

, затова няма представа колко е часът, но мисли, че може би още не е станало оКайли няма телефонбяд. Не чува нищо, но вижда светлина през прозорчето на мазето.

Сяда в спалния чувал. Тук, долу, е толкова студено, че по краищата на прозореца се е образувал скреж. Може би, ако тича на място, ще се стопли?

Измъква се от спалния чувал и застава по чорапи на ледения бетонен под. Прави няколко крачки, докато веригата се опъне, и тези крачки не са много. Може да направи малък кръг около леглото и после обратно до старата чугунена печка. Дали е толкова тежка, колкото изглежда? Отива до нея и с гръб към камерата я бутва. Печката не помръдва. Нито сантиметър. Бързо се връща обратно в спалния чувал и чака, завита в него, напрягайки слух, за да чуе, ако вратата към мазето се отвори, но никой не идва.

Заети са. Не я наблюдават през камерата. Поне не непрекъснато. Сигурно са я свързали с лаптоп и поглеждат екрана само от време на време. Ако успее да помръдне печката, какво следва? Все още ще е закопчана за проклетото нещо и ще стои пред стълбите, без да може да избяга.

В спалния чувал оглежда гривната на белезниците около китката си. Между метала и кожата няма почти никакво пространство. Може би един-два милиметра, не повече. Ще може ли да изхлузи гривната от китката си при толкова малко разстояние? Изглежда малко вероятно. Как го е правил Худини? Приятелят й Стюарт беше гледал сериала за Худини и я убеди и тя да го гледа. Определено не помни Худини да е изхлузвал белезници от ръцете си в който и да е от номерата си. Винаги ги отключва със скрит ключ. Ако някога се измъкне оттук, ще трябва да придобие някакви умения за оцеляване. Самозащита, отключване на белезници. Тя разглежда гривната отблизо. В метала, точно под миниатюрната ключалка, са отпечатани думите PEERLESS HANDCUFF COMPANY. Ако искаш да ги отвориш, пъхаш ключето в ключалката и завърташ наляво или надясно, след което гривната се отваря. Трябва й нещо, което ще свърши работата на ключа и ще отвори механизма. Ципът на спалния чувал не става. Моливът, който й дадоха за рисуване, също не става. Нито едно от нещата в кашона не става, освен може би…

Тя поглежда тубичката паста за зъби. От какво е направена? Метал? Пластмаса? Знае, че маслените бои се държат в метални тубички, но пастата за зъби? Оглежда тубичката внимателно, но не успява да разбере от какво е. Марката е "Колгейт", "Колгейт Кавити Протекшън". Прилича на старата тубичка с паста за зъби, която държат от години в банята за гости. Възможно ли е да използваш острия край в долната част, за да отключиш белезници?

Пъха ъгъла на тубичката в ключалката и отключването започва да й се струва възможно. Ще трябва внимателно да откъсне края на тубичката и да се опита да я оформи като ключ. Жената ще я убие, ако разбере, че се опитва да избяга. Опитът за бягство е опасно и крайно несигурно начинание, но е по-добре, отколкото да седи и да не прави нищо.