Эдриан Маккинти - Веригата

Открива място, от което може да купи биткойни, изчита процедурата, прави си профил и купува биткойни за десет хиляди долара с картата си Виза. После купува още за петнайсет хиляди с току-що получените пари в сметката в банката.

Открива биткойн профила на ИнфинитиПроджектс и превежда парите. Процедурата отнема по-малко от секунда. И просто така откупът е платен. Господи!

Сега какво? Ще й се обадят ли? Тя поглежда телефона и чака. Отпива от кафето и се взира в другите клиенти на "Панера" Те нямат представа, че изживяват мечтите си. Нямат представа колко сериозно могат да се влошат нещата от другата страна на огледалото. Подръпва един изваден конец от блузата си.

Телефонът звънва — пращат й нова снимка на Кайли, седнала е на матрак в мазе, и съобщение от непознатия номер: "Предстоят нови инструкции. Помни: не става въпрос за парите, а за Веригата. Продължи с част 2".

Да продължи с част 2? Това значи ли, че са получили парите? Тя се надява, че не е сбъркала никъде. Само че, разбира се, това е била лесната част. Затваря лаптопа, излиза и тръгва към колата си.

А сега какво? Да се върне вкъщи? Не, няма да се връща вкъщи. Сега трябва да си купи телефони еднодневки и пистолет, а най-подходящото място за това е далеч от съседи и любопитни погледи, както и от законите за притежание на оръжие на Масачузетс, най-добре през границата — в Ню Хампшър.

Тя стига тичешком до волвото, сяда вътре, включва двигателя и със скърцане на съединителя и свистене на спирачките поема на север.

Четвъртък, 10:57 ч.

По всички станции на радиото говорят за убийство на щатски полицай близо до Плейстоу. В Ню Хампшър стават само по три-четири убийства всяка година, така че стрелбата е голяма новина за всички медии.

Репортажите я изнервят, затова тя изключва радиото. Малко след границата, в Хамптън, Ню Хампшър, открива точното място, което й трябва — "Оръжия и стрелбище на Фред". Минавала е покрай магазина на Фред хиляди пъти и никога не й е хрумвало да си купи нещо оттам.

До днес. Паркира волвото и влиза в магазина. Стомахът още я боли от удара в корема и докато ходи, изкривява лице в гримаса от болка. Фред е висок, едър, дружелюбен на вид и около шейсетгодишен, с фирмена шапка на "Джон Диър", джинсова риза и джинси. Лицето му е обсипано с белези от пъпки, но иначе е приятен старец. Най-забележимото нещо в него като че ли е коланът за оръжия, увиснал ниско на кръста му. На колана в открити кобури са втъкнати два полуавтоматични пистолета, чиято цел, предполага Рейчъл, е да обезкуражават потенциални крадци.

— Добр'утро, госпожо — казва той. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Дошла съм за пистолет. Нещо, което мога да държа в стаята си за самозащита, нали разбирате? В квартала се носят слухове за крадци.

— От Бостън ли сте? — пита той с изражение, което сякаш добавя: градът на Ноам Чомски, обществото за дебати в Харвард и Тед Кенеди.

— Нюбърипорт — казва тя и после се запитва дали не е било по-добре да каже друг град.

— И ви трябва пистолет? Трийсет и осми калибър, нещо такова ли?

— Да, точно така. Нося си шофьорската книжка.

— Ще вкарам името ви в системата. Чака се два дни, докато ви проверим.

— Какво? Не, трябва ми по-скоро — казва тя, като се опитва да не звучи подозрително.

— Ами, госпожо, днес мога да ви продам винтовка или пушка помпа, която си изберете — казва Фред и посочва редица дългоцевни оръжия.

Рейчъл е висока почти метър и осемдесет, но всички оръжия й изглеждат прекалено големи за нея и прекалено трудни за скриване под палтото, докато се присламчва към някое нещастно дете.

— Нямате ли нещо по-компактно?

Мъжът потърква брадичката си и я поглежда странно, преценяващо. Ще й се да изглежда по-хубава. Привлекателните жени никой не ги гледа по този начин… поне не толкова често. Между двайсетте и трийсетте си години Рейчъл изглеждаше като Дженифър Конъли в "Хълк" на Анг Лий, според Марти, но от този вид вече няма и следа, разбира се. Очите й са хлътнали, под тях тъмнеят сенки, а руменината трайно е напуснала бузите й.

— В закона има изискване за минимална дължина на цевта, но какво ще кажете за ето това? — казва мъжът и изважда изпод тезгяха нещо, за което казва, че е помпа Ремингтон модел 870 Експрес Синтетик Тактикъл.

— Това може да ми свърши работа — отвръща тя.

— Производство 2015 е, използвана. Ще ви я дам за триста и петдесет.

— Ще я взема.

Мъжът прави гримаса. Очевидно е очаквал тя да се пазари, но Рейчъл е толкова отчаяна, че е готова да плати колкото поиска. Тя го вижда как поглежда навън към паркинга и забелязва, че колата й е грохнало оранжево волво 240.