Эдриан Маккинти - Веригата

— Мамо — прошепва тя, — помогни ми. Моля те, мамо, помогни ми!

Но знае, че помощ няма да дойде.

Четвъртък, 9:16 ч.

Рейчъл се прибира в къщата си на остров Плъм, влиза в кухнята и се строполява на пода. Не е припадък. Не губи съзнание. Просто не е в състояние да се задържи във вертикално положение. Лежи на линолеума като размъкнат въпросителен знак. Сърцето й препуска, гърлото й е свито. Има чувството, че получава инфаркт. Но тя не може да получи инфаркт. Трябва да спаси дъщеря си. Сяда и се опитва да диша и да мисли. Казали са й да не се обажда в полицията. Сигурно се страхуват от полицията. Полицията ще знае какво да прави. Нали? Тя посяга към телефона, но се спира. Не. Не смее да рискува.

Не се обаждай в полицията. Никога не се обаждай в полицията. Ако открият, че го е направила, веднага ще убият Кайли. В гласа на онази жена имаше нещо. Отчаяние. Решимост. Ще го направи и ще се прехвърли на друга жертва. Цялата история за Веригата звучи невероятно, откачено, но… гласът на онази жена… прозвуча искрено. Жената очевидно изпитва ужас от Веригата и силата й и вярва, че тази сила съществува. И аз го вярвам — мисли си Рейчъл. Но не е задължително да се справи сама. Нуждае се от помощ. Марти. Той ще знае какво да направи.

Тя натиска копчето за бързо избиране на Марти, но обаждането отива директно в гласовата поща. Опитва отново и отново отива директно в гласовата поща. Поглежда списъка с номера и се обажда на номера в новата му къща в Бруклайн.

— Алооо — проточва Тами с мелодичния си глас.

— Тами? — пита Рейчъл.

— Да, кой е?

— Рейчъл се обажда. Опитвам се да се свържа с Марти.

— Извън града е.

— О? Къде?

— Ами, ъъъ… как се казваше…

— На работа?

— Не. Нали се сещаш… онова място, където ходят всички да играят голф?

— Шотландия?

— Не! Където ходят всички. Той много се развълнува.

— Голф, кога пък е започнал…? Няма значение. Виж, Тами, опитвам се да се свържа с него по спешен въпрос, а телефонът му не отговаря.

— Замина с колегите от фирмата. Фирмена сбирка е и са им взели телефоните.

— Къде е тази сбирка, Тами? Моля те, помисли.

— Огъста! В Огъста е. Мисля, че имам номера на хотела, ако ти трябва.

— Трябва ми.

— Добре, чакай малко, да видя, да, ето го. — Тя диктува телефонен номер.

— Благодаря, Тами. Ще му звънна.

— Чакай, какво е толкова спешно?

— А, нищо особено, имам проблем с покрива, теч, това е. Нищо страшно. Благодаря — казва и затваря.

После набира номера, който й е дала Тами.

— Хотел "Гленийгъл Огъста" — казва рецепционистката.

— Търся Марти О'Нийл. Аз съм, хм… съпругата му, а забравих в коя стая е.

— Момент да видя… седемдесет и четвърта. Сега ще ви свържа.

Тя свързва Рейчъл със стаята, но него го няма. Отново се обажда на рецепцията и моли жената да предаде на Марти да й се обади при първа възможност.

После затваря и отново сяда на пода. Замаяна е, онемяла, ужасена.

При наличието на толкова много зли хора със сериозен дефицит на добрите дела по света защо това се случва на нея, особено след всичко друго, през което е минала последните две години? А бедната Кайли е просто момиченце, просто… Телефонът иззвънява до нея. Тя го вдига и поглежда номера. Отново е "Непознат номер". О, не!

— Звъниш на бившия си съпруг? — казва изкривеният глас. — Това ли е наистина нещото, което искаш да направиш точно сега? Можеш ли да му се довериш? Можеш ли да му повериш живота си и живота на детето си? Ще се наложи, защото ако той каже нещо на някого, Кайли е мъртва, а мисля, че ще се наложи да убием и теб. Веригата винаги ще се защити. Може би няма да е зле да помислиш за това, преди отново да се обадиш на някого.

— Съжалявам. Аз… не успях да се свържа с него. Оставих му съобщение. Просто… Не знам дали ще успея да се справя сама, аз…

— Може по-късно да ти разрешим да потърсиш помощ. Ще ти пратим начин, по който да се свържеш с нас и да помолиш за разрешение. Но засега, ако ти е мил животът, не говори с никого. Намери парите и започни да избираш мишена. Ще се справиш, Рейчъл. С полицая на магистралата се справи добре. Да, точно така, видяхме те. И ще продължим да те наблюдаваме отблизо, докато всичко свърши. А сега се захващай с работа — завършва гласът.

— Не мога — възразява тя безпомощно.

Гласът въздъхва.

— Не избираме хора, които се нуждаят от продължителна подготовка. Това би било твърде изтощително за нас. Избираме силни хора. Хора, които могат да се оправят в живота. Ти си такава, Рейчъл. А сега ставай от проклетия под и се захващай за работа!