Эдриан Маккинти - Веригата

— Иска ми се да разкажа историята си в малко по-интимна обстановка. И да започнем да обмисляме плана си.

— План за какво?

— Причината, поради която дойдохте тук — отвръща той.

— И каква е тя? — пита Пийт.

— Да скъсаме Веригата, разбира се.

Отново се местят. Този път обратно на изток. Този път по-близо до дома: Бостън. Опаковат кашони. Решават какво да запазят, какво да дарят и какво да изхвърлят. На малкия Антъни и на Том Лос Анджелис ще им липсва, но близнаците и Черил така и не успяха да свикнат с града.

Може би в Бостън ще бъде по-лесно. Бащата на Том живее наблизо и е много привързан към внуците си. Както и да е, поредният уикенд за преместване. Черил премества скрина в стаята на близнаците.

Открива снимките, които е направил Оливър на голата Дженифър. Момичето стои пред дома си, а кадрите са заснети най-вероятно от леглото на Оливър.

Тя му показва една снимка и настоява за обяснение. Оливър не може да измисли такова. Но не отрича, че е направил снимката. Черил го нарича малък перверзник и му удря шамар.

— Чакай само баща ти да се прибере — казва тя.

Том се връща с кашони от супермаркета. Доста закъснява. По пътя се е отбил в някакъв бар. Оливър и Маргарет чакат на горния етаж. Чуват Черил да разговаря с Том. Чуват как Том казва: "Боже господи!" Том се качва горе. Хваща Оливър за яката и го сваля от горното ниво на двуетажното легло, след което го блъсва към стената.

— Ти, малък изрод! Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че са ви слагали ЛСД в бебешката храна. Кой знае? Господи, може дори да не сте от мен! — крещи той.

Антъни се е качил на горния етаж, за да гледа представлението. Маргарет го вижда да стои до вратата широко усмихнат. Тази усмивка ще струва на Антъни живота му.

— Беше просто шега — казва Оливър.

— Ще ти дам аз на теб една шега — отвръща Том.

Вдига Оливър от пода, завлича го в банята, хвърля го под душа и пуска студената вода. Оливър изпищява, когато водата потича.

— Забавно е, а? — пита Том.

Той оставя душа да тече две минути и най-сетне го спира. Оливър реве с глас. Том поклаща глава, прегръща Антъни и го води на долния етаж. Оливър се свива в единия ъгъл на душкабината и хълца. Маргарет влиза при него и го хваща за ръката. Оливър се срамува от сълзите си и всичко случило се преди тях.

— Махай се — пъди я той.

Но не го казва сериозно и Маргарет знае, че не го казва сериозно. Хълцанията му преминават в тихи стонове. Денят върви към края си. Слънцето залязва над авеню "Ориндж" и очертава силуетите на самолетите, кацащи на летището в Лонг Бийч.

— Всичко е наред — казва Маргарет, стиснала треперещата ръка на брат си. — Ще им го върнем.

Тримата седят в салон за частни сбирки в задната част на пъба "Фор Провинсез" в Кеймбридж, Масачузетс.

Рейчъл и Пийт седят срещу едрия мъж. В пъба цари празнична атмосфера, но не и тук. Пред тях стоят три чаши бира "Гинес" и три двойни уискита, които би трябвало да задържат сервитьорите настрана за известно време. Рейчъл си сваля бейзболната шапка и я слага до чашата с бира. Поглежда Пийт, но той само свива рамене. И той не е сигурен как точно трябва да започне срещата.

Рейчъл проверява часовника си. Часът е 2:15. След училище Кайли ще отиде у Стюарт, а от училище ще ги вземе неговата майка. Майката на Стюарт е вряла и кипяла адвокатка, на която напълно може да се разчита. Бащата на Стюарт е служил в армията, работи от къщи и все още е член на националната гвардия в Масачузетс. С изключение на Марти, майката и бащата на Стюарт са единствените хора, на които Рейчъл може да се довери, че ще опазят дъщеря й. И все пак времето напредва. Иска да се прибере, преди да мръкне.

— Някой от нас ще трябва да започне — казва тя.

Едрият непохватен мъж с тъжните очи кимва.

— Права си. Аз се свързах теб — казва. — Да караме поред. Безопасност. Никакви блогове, никакви имейли, никакво записване на каквото и да е на хартия и когато се срещаме, ще трябва да се постараете да се уверите, че никой не ви следи. Слизайте на произволни спирки, като във филма "Френската връзка". Правете го отново и отново, и отново, и отново, докато не сте сигурни, че никой не ви следи.

— Окей — разсеяно казва Рейчъл.

Изражението на мъжа помръква.

— Не, не ми казвай окей. Окей не е достатъчно. Трябва да сте напълно сигурни. Животът ви зависи от това. Поехте огромен риск, идвайки на срещата на летището. А тук? Откъде знаете, че не съм ви подмамил тук, за да ви убия и двамата и да се измъкна през задния вход?