Эдриан Маккинти - Веригата

— Вие с нея ли сте? — пита мъжът и се здрависва с него.

Пийт кимва. Мъжът им отправя уязвима, немощна, тъжна, някак изплашена усмивка и излива остатъка от питието в гърлото си.

— Е, няма как да сте минали проверката с пистолети, ножове или нервнопаралитични газове, но това само ще забави неизбежното, нали? Ако сте от Веригата, вече знаете кой съм, а аз съм мъртъв — казва той. — Обаче ако аз съм от Веригата, знам кои сте вие и вие сте тези, които са мъртви.

— Наистина ли ще ни познаеш? Колко хора са минали през Веригата? Сигурно стотици — казва Пийт.

— Прав си. Стотици. Може би хиляди, кой знае? Мисълта ми е, че досега трябва да сте намерили моя снимка и да я сравните с базата данни, след което да ме убиете в мига, в който си тръгна от летището. Просто ще ме добавите в списъка с неща за вършене на онзи, който в момента е във Веригата, и те ще убият мен и дъщеря ми. До всеки може да се стигне. Човек може да убива президенти, крале и престолонаследници, общо взето всеки, когото пожелае, стига да е достатъчно мотивиран.

Той сваля очилата си и ги оставя на масата. Лешниковите му очи са нащрек, умни и тъжни — мисли си Рейчъл. В погледа им има нещо професорско, нещо духовно. Това са очи, на които евентуално може да се вярва.

— Ще се наложи да си вярваме — казва тя.

— Защо? — пита мъжът.

— Защото изглеждате като човек, който е минал през това, през което минах и аз.

Мъжът я поглежда изпитателно и кимва.

— А ти? — обръща се той към Пийт.

— Аз помагах. Накрая. Брат съм на бившия й мъж.

— Военен, доколкото виждам. Изненадан съм, че са го допуснали. Или си го вкарала в играта тайно?

— Пенсиониран е и те казаха, че няма проблем. Нямаше на кого да разчитам — казва Рейчъл.

— Веригата е клетка, която винаги търси най-уязвимата птичка — казва мъжът, спира един минаващ сервитьор и си поръчва двоен бърбън. — Някой от вас да има някакъв опит с кригинг, матрично програмиране или регресионен анализ?

— Кригинг ли? — пита Рейчъл, която се чуди за какво, по дяволите, говори той.

— Гаусов процес. Инструмент в статистическия анализ. Не?

Пийт и Рейчъл клатят глави. Той почуква номера на масата.

— Какво значи за вас числото седемдесет и три?

— Джон Хана, нападател на Пейтриътс — отговаря Пийт веднага.

— Гари Санчес известно време игра с номер седемдесет и три, когато започна да играе за Янкис — казва Рейчъл.

Мъжът клати глава.

— Какво значи за теб? — пита Рейчъл.

— Това е двайсет и първото просто число. Числото двайсет и едно се дели на седем и на три. Приятно съвпадение. Маса номер седемдесет и седем ей там също е свободна. Това не е просто число, разбира се, но е сума от първите осем прости числа и атомното число на иридия. С помощта на иридия най-сетне успяха да открият какво се е случило с динозаврите, а това беше голямата мистерия, когато бях дете. Иридиевият слой на границата между креда и терциер. Атомното число седемдесет и седем е било предвестник на унищожението за динозаврите. Число за край.

Всички книги трябва да свършват след седемдесет и седма глава. Но никога не става така. Тук обаче слагаме начало на нещо, нали така? Затова избрах маса седемдесет и три, което е малко по-подходящо число от седемдесет и седем, да?

Рейчъл и Пийт го гледат напълно объркани. Той въздъхва.

— Добре. Математиката не ви е силната страна. Разбирам. Е, това не е важно. Историята е по-важна от техниката. Колко време? — пита той.

— Колко време какво?

— Колко време сте извън Веригата?

— От около месец.

По лицето му се появява гладно изражение. Зловеща усмивка.

— Това е хубаво — казва той. — Точно на това се надявах. Аз излязох преди три години и половина. Следата ми е изстинала. Но ми трябва някой, който още носи тяхната миризма.

— За какво? — пита Рейчъл.

Бърбънът му идва и той го изпива на една глътка. Става и слага банкнота от петдесет долара на масата.

— Май ще се окажеш права и ще се наложи да си вярваме — казва на Рейчъл. — Него не го харесвам. Непроницаем е. Но ти, ти не си лъжкиня. Да вървим.

Пийт поклаща глава.

— Не мисля. Мисля, че тук сме си добре.

Мъжът прокарва ръка през рехавата си коса и я завързва на опашка.

— Ето какво: след около четирийсет и пет минути ще бъда в пъба "Фор Провинсез" на авеню "Масачузетс" в Кеймбридж. Ще наема една от стаите за частни сбирки отзад. Ще ми я дадат. Редовен клиент съм. Може би ще се видим там. Може би. От вас зависи.

— Какво не е наред с това заведение? — пита Рейчъл.