Эдриан Маккинти - Веригата

На Маргарет й хрумва идея. Лошото нещо трябва да се случи първо.

Следващия вторник заекът на Дженифър Грант се измъква от клетката си и избягва. На следващия ден в училище Дженифър получава бележка в кутията си с обяд. Разлей гроздов сок по себе си на обяд или заекът ти ще умре.

В столовата, пред очите на всички, Дженифър разлива гроздов сок по себе си.

Бележките продължават да идват.

Исканията става все по-брутални.

Дженифър става в час и казва "Лайно". Моли да я пуснат до тоалетната пет пъти в рамките на един учебен час.

Най-притеснителното искане е Дженифър да излезе навън чисто гола в шест сутринта и да стои пред къщата си десет секунди. Ако го направи, заекът ще й бъде върнат.

Дженифър стои гола пред дома си десет секунди и по-късно същия ден получава бележка в шкафчето си, в която се казва откъде може да прибере мъртвия си заек.

Маргарет и Оливър скриват полароидните снимки, които са направили на голата Дженифър, под скрина в стаята си. Без съмнение, в някакъв момент ще се окажат полезни.

Животът продължава да тече по обичайния си начин. Малкият Антъни се приспособява към новото си училище и приятели. Близнаците като че ли най-сетне се успокояват.

Черил е самотна и отегчена. Обажда се на майка си, а майка й й казва да се стегне. Много хора имат по-лош живот от нея. Черил продължава да се самолекува с диазепам, водка с тоник и куба либре.

Два месеца след началото на лосанджелиския си период Том се прибира пиян. Ударил еколата и е бесен. С Черил заформят скандал. Том я удря и тя се строполява като убита.

Малкият Антъни се разплаква, но Оливър и Маргарет гледат случващото се с хладно безразличие.

Кабинетът на терапевтката се намира в Бруклайн, в нова офис сграда над магазин за бутикови чадъри. Твърде хипстърско.

Рейчъл чака в луксозната чакалня и нервно прелиства броеве на британския "Вог". Дъждът тропа по прозорците, а минутната стрелка на реставрирания старинен часовник се движи прекалено бавно. Взира се в репродукция на "Пред огледалото" на Мане. Жена се гледа в огледало, но лицето й не се вижда, което Рейчъл приема за правилно предвид собствената й фобия към огледала. Музиката, звучаща от уредбата, е от един от късните албуми на Майлс Дейвис. "Арестуван си" — мисли си Рейчъл, което подхожда за ироничен коментар на ситуацията, в която се намира.

Чуди се какво говори Кайли с терапевтката. Каза й, че не бива да споменава Веригата или случилото се с нея, и се надява, че терапевтката ще й предложи някакви стратегии, с чиято помощ да се справи с мислите за самоубийство, напикаването и тревожността. И двете с Кайли знаят, че това няма да свърши работа, но трябва да опитат. Какво друго могат да направят?

Петдесет минути по-късно терапевтката излиза от кабинета си и кимва на Рейчъл окуражително. Изглежда на не повече от двайсет и пет. Какво знае едно двайсет и пет годишно момиче за човешкото сърце или за каквото и да било? — мисли си Рейчъл и отвръща на усмивката й.

В колата на връщане към къщи Кайли не продумва.

Минават моста към острова, свиват в отбивката и оттам към уличката, която води до къщата им. Рейчъл не иска да притиска дъщеря си, но Кайли не проронва и дума.

— Е? — най-сетне казва Рейчъл.

— Попита дали някой ме е насилвал сексуално. Казах "не". Попита дали ме тормозят в училище. Казах "не". Попита дали имам проблеми с гадже. Казах "не". Тя каза, че проявявам признаци, характерни за човек, преживял физическа травма.

— Е, това е вярно. Те те удариха.

— Да. Но не мога да й го кажа, нали? На никого не мога да разкажа за това. Просто трябваше да седя и да лъжа за някакви тийн проблеми, стрес и напрежения покрай началото на гимназията. Не мога да й кажа, че убиха полицай пред очите ми или че ми насочиха пистолет в лицето и заплашиха да ме убият заедно с майка ми. Не мога да й кажа, че трябваше да лежа на пода с момиченце, отвлечено от майка ми. И не мога да й кажа, че онези могат да се върнат, ако кажем и една дума на някого…

Кайли се разплаква. Рейчъл протяга ръце към нея, а дъждът тропа по покрива на колата и се стича на потоци по предното стъкло.

— В капан сме, нали, мамо? Ако отидем в полицията, вие с Пийт ще влезете в затвора за отвличане. А те пак ще се опитат да ни убият, нали?

Рейчъл няма какво да каже. Когато влизат в къщата, вътре е студено, а Пийт се опитва да оправи печката на дърва.

— Как мина? — пита той.

Тя поклаща глава. Не питай — оформя само с устни. Вечерят в мълчание. Кайли мести храната из чинията. Рейчъл не е в състояние да яде. Пийт се притеснява страшно много и за двете. Когато Пийт и Кайли си лягат, Рейчъл влиза в блога си. Има съобщение за нов коментар. От Анонимен. Тя превърта страницата надолу и прочита коментара.