Эдриан Маккинти - Веригата

Открива блог-платформата на Гугъл и влиза в нея с новия си фалшив имейл адрес. Създава блог с минималистичен изглед. Кръщава го "Информация за Веригата".

Уеб адресът е прост:

TheChainInformation.blogspot.com.

В описанието на блога пише: Това е блог за всеки, който може да сподели анонимно каквато и да е информация за организацията, известна като Веригата. Полето за коментари е отворено. Моля ви, внимавайте. Само анонимни коментари.

Има ли някакъв начин, по който Веригата може да я проследи? Едва ли. Ще открият единствено фалшивата самоличност, която си е създала. Дори Гугъл не знае коя е. Създай блог? — пита я Гугъл.

Тя натиска Да.

Отново е ден за местене. Годината е 1997. Близнаците са се сдобили с братче, Антъни. Този път се местят в град на име Анахайм. Том е получил повишение. Ръководи нещо. Нещо, свързано с наркотици. Работата ще е много напрегната — казва той, но не изглежда това да го притеснява.

Оливър и Маргарет са пораснали и изглеждат като нормални деца. Маргарет има лунички и стряскащо рижавочервена коса като на дядо си, но и като на мъжа, с който майка й е спяла в комуната. Оливър е пълен, с много бледа кожа и по-тъмночервена коса. Все още има склонност да гледа втренчено, което изнервя хората около него от ранна детска възраст.

— Блещи се като Джони Ротън — казва веднъж някой за него, което според Оливър не е никак хубаво.

Улицата, на която ще живеят в Анахайм, е почти като фотокопие на улицата в Бетесда.

Малкият Антъни си играе на тротоара с цял куп нови приятели. Някой е изнесъл огромен касетофон на батерии и от него гърми "Man in the Mirror" на Майкъл Джексън.

Оливър и Маргарет наблюдават от прозореца на горния етаж. Те не прекарват много време с връстниците си. Маргарет е по-дружелюбна от брат си, но не иска да го оставя сам. Черил ги открива в стаята им.

— Разбира се, че сте тук — казва и запалва цигара.

Близнаците не отговарят.

— Хайде, бягайте да играете с брат си — казва тя.

Близнаците не помръдват. Черил иска да остане сама в къщата, за да глътне два диазепама и да изпие една водка с тоник.

— Не искам навън — казва Оливър.

— А искаш ли да отидеш в Дисниленд или не? — пита Черил.

— Искам — отвръща Оливър.

— Тогава веднага се махайте оттук и идете да си играете като нормални деца! — вика тя.

Докато слизат по стълбите, те чуват как Черил измърморва "Проклети откачалки".

Първият им ден игра на улицата не минава добре.

Едно момиченце, което живее от другата страна, водачката на местните хлапета, Дженифър Грант, се държи грубо с Маргарет и я разплаква. Нарича я грозна и й се смее в лицето, защото не знае броенки за скачане на ластик.

Оливър знае, че не бива да удря момичета, но въпреки това я удря. Дженифър бяга вкъщи и оттам излиза по-големият й брат. Той хваща Оливър за гърлото и го вдига от земята, като го разтърсва и души едновременно. Оливър не може да диша, не може да извика. По-голямото момче го тръшва на асфалта и Дженифър излиза от дома си, скръства ръце и се смее, както се смеят и няколко от другите деца. Дори малкият Антъни, но човек не може да го обвинява, че се е присъединил към мнозинството.

Сценката е от онези, които често могат да се видят в ученически сериали. Не изглежда реална. Но е реална. И трае само миг. След това децата се отегчават и се пръскат в търсене на други занимания.

Близнаците се прибират у дома, скриват се в гаража и чакат баща им да се прибере. Той се прибира късно. Работи в офис на ФБР на булевард "Уилтшър" в Лос Анджелис. Пътят дотам е дълъг.

На вечеря този ден близнаците не споменават случката, а Антъни напълно е забравил за нея. Том не спира да говори. Говори за новата си работа и новите възможности. Черил му напомня, че е искал да каже нещо на децата. Том се усмихва широко и пита децата дали искат да отидат в Дисниуърлд в събота. Всички казват "да".

В събота обаче на Том му се налага да работи, но той им обещава, че ще отидат следващата събота.

— На бас се хващам, че никога няма да отидем — казва Маргарет на Оливър с ясновидска прозорливост същата вечер, след като си лягат.

— Няма да отидем — съгласява се Оливър.

— Вратът още ли те боли? — пита Маргарет.

— Не — отвръща Оливър, но тя знае, че лъже.

Маргарет седи в леглото и чете книга от поредицата "Клуб "Бавачка". В книгата Мери Ан получава едно от онези верижни писма и много се разстройва. Приятелките й й казват да го скъса и че нищо лошо няма да се случи. Мери Ан скъсва писмото. Нищо лошо не се случва. Това е проблемът с верижните писма.