Эдриан Маккинти - Веригата

Всички я поглеждат. Всички виждат, че е плакала. Двама от тях се досещат за причината.

Номер 55, улица "Фрут" Бостън, Масачузетс.

Тя им казва да не идват. Иска да дойдат, но винаги им казва да не го правят. Пийт трябва да я докара, разбира се, но няма причина Кайли и Марти да присъстват.

В категорията на бившите съпрузи Марти е от най-добрите.

Чакат пред семейната стая.

Семейната стая е приятна. Има телевизор, по който върви Си Ен Ен, и цял куп броеве на "Нешънъл Джиографик" някои — чак от 60-те. През прозореца се вижда бостънското пристанище. Ако се загледа, човек може да зърне фрегатата "Конститюшън" [9] Най-старият ветроходен съд в света, все още способен да плава. "Конститюшън" е участвала във Войната за независимост. — Б. пр. .

Тя се радва, че не са тук с нея, за да гледат как дъхът й спира от болка, когато сестрата включва системата, и как, след като потече отровата, тялото й започва да трепери, а стаята се завърта от пристъпите на гадене.

Химиотерапията е една малка смърт, която човек трябва да покани в дома си, за да не допусне голямата смърт, която чака на верандата да се намърда вътре. Когато унижението и агонията свършват, я отвеждат с количка до стаята за възстановяване и й се усмихват. Прегръдки от Кайли и Пийт. Марти, дърдорещ със сто километра в час.

Това му трябва на човек. Семейство. Приятели. Подкрепа. Доктор Рийд е доволна от лечението. Прогнозата й е оптимистична. Графиката сочи нагоре.

Но ужасяващата тайна е, че Рейчъл съвсем не е добре.

Тялото й започва да се предава.

Тя отслабва.

И знае, че не ракът я изяжда отвътре. Не е той Врагът.

Тя е Врагът.

Веригата.

Едно семейство току-що завърши настаняването си в къща в Бетесда, Мериленд. Денят беше дълъг, но хамалите най-сетне си тръгнаха и всички кашони са в къщата.

Семейството се подрежда за снимка пред новия си дом. Едно щастливо семейство в слънчевото предградие. Представете си картината на Робърт Бектъл "Понтиак ‘61", само че в по-модерна версия от началото на 90-те и с деца на еднаква възраст. Близнаци са. Том Фицпатрик, съпругът, е дребен, слаб тъмнокос мъж с бяла риза и черна вратовръзка. Доста прилича на главния герой от стария сериал "Омагьосан" в първите му сезони. Изглежда безобиден. Новата му съпруга Черил е бременна. Има дълга, права, златиста коса и бретон над хубавите й кафяви очи. Без да се насилва аналогията със сериала, би могло да се каже, че има излъчване, подобно на това на главната героиня, добрата вещица Саманта Стивънс.

Момченцето, Лунен лъч, сега се казва Оливър. Пухкаво, безобидно наглед дете, макар и с леко зловещо вторачено изражение. Момичето, Гъбка, се казва Маргарет. Тя също гледа вторачено, но при нея не се забелязва толкова покрай къдравата червена коса и факта, че тялото и крайниците й рядко са в покой. Ако Том бе склонен да води децата си по психиатри, Маргарет сигурно вече щеше да е на риталин, но Том не си пада по докторите. Старомоден е в това отношение. "Не ти трябва таблетка за всяка болежка" — казва баща му.

Два дни след нанасянето си семейството организира новодомско парти за всички съседи. На тази улица живеят служители от Конгреса и Държавния департамент, и от Финансовото министерство.

— Ами, хм, аз тъкмо започвам. Съвсем отскоро съм в Бюрото. В Отдела по граждански права — разказва Том на партито. Това са му казали да казва на хората. Наистина е отскоро във ФБР, но не е в Отдела за граждански права, а в екипа за борба с организираната престъпност. Опасна област.

Същата вечер в къщата се провеждат три отделни партита. Едното е партито, на което мъжете се опознават. Том се представя добре. Оставя впечатление за семпъл, скучен тип, мъж, който открай време носи една и съща войнишка прическа, слага си калъфи срещу протекли химикалки в джоба на ризата и пие само бира "Коорс Лайт".

Другото е женското парти. Черил е красива и скучна, а може би малко глупава. Тя е типичната майка от предградията, която някога е имала свои мечти, но се е отказала от тях в името на семейството си. Искала е да стане пекар, като дядо си. Най-щастливите й спомени са от летата на авеню "Джаксън", когато е ставала по-рано от целия свят, качвала се е на колелото и е отивала при деди в пекарната, за да му помогне да сложи първата партида хляб. Черил казва, че са се преместили тук от Ню Йорк, но дрехите й определено не изглеждат купувани на Пето Авеню. Тя никога не е пушила трева. Не е остроумна. Не е заплаха.