Эдриан Маккинти - Веригата

Накрая идва детското парти, което се провежда в стаята с телевизора. Детското парти е най-интересното. Момчетата подлагат на обстоен оглед музикалната колекция на семейството и я обявяват за скапана: Джон Денвър, Линда Ронщад, Джус Нютън, Карпентърс. Момичетата си разказват семейните тайни. Баща на Тед е пияница, който спи със секретарката си. Майката на Мери преди две години е блъснала с колата си жена на велосипед и я е убила на място. Майката на Джанин си мисли, че кварталът е отишъл по дяволите, след като на улицата се е нанесло индийско семейство.

Партито продължава доста след часа за лягане на децата. Оливър научава, че и Джетс, и Джайънтс са скапани отбори, но Джайънтс са по-скапани, защото играят в същата дивизия като Редскинс. Той казва, че всъщност не се интересува особено от американски футбол. Едно десетгодишно момче на име Закари казва на Оливър, че е малък смрадлив педераст. Закари също така го информира, че майка му е курва.

Оливър спокойно казва на момчето, че майка му е мъртва. Майка му е била убита, а тялото й е било изтезавано и след това изгорено.

Зак пребледнява. След минута пребледнява още повече, след като Маргарет го предизвиква да изпие половин кутийка бира, която тя е намерила. Закари изпива бирата и казва, че и преди е пил бира. Това може и да е вярно, но не и бира, обогатена с чаена лъжичка силно очистително.

Зак започва да повръща на фонтан, което слага край на партито.

Взира се в екрана на компютъра. Празна страница, мигащ курсор.

Мразовита декемврийска сутрин е, до прилива има още час. Заливът е пълен със зимуващи по тези места гъски и патици.

Тя си поема дълбоко дъх и започва да пише: Лекция 2: Въведение в екзистенциализма. Екзистенциалистите вярват, че човешкият живот е опит да се наложи смисъл на съществуване, лишено от такъв. За тях светът е уроборос — змия, която се самоизяжда. Свят на повтарящи се закономерности. Прогрес не съществува. Цивилизацията е въжен мост, увиснал над бездна.

Тя поклаща глава. Погрешен тон. Изтрива текста и гледа как трудът й изчезва за секунда.

Кайли слиза, облякла новото си червено палто. Днес изглежда щастлива. И тя като майка си става все по-добра в имитирането на щастие. Достатъчни са лека извивка нагоре в ъгълчетата на устата в подобие на усмивка и малко по-звънлив глас. Но очите разказват друга история.

Напоследък често я боли корем. Лекарите не откриха нищо.

Казаха, че вероятно е от стрес. Стрес, който я кара да се превива от болка, предизвиква кошмари и я кара да се напикава в леглото. Тя се старае да изглежда смела, но Рейчъл знае истината.

— Може ли да тръгваме? — пита Кайли.

— Разбира се. Бездруго лекцията не ми се получава — казва Рейчъл и затваря лаптопа.

— Дайте ми пет минути да си взема душ и тръгваме — казва Пийт.

— По-добре да не закъсняваме — отвръща му Кайли.

— Ако е казал пет минути, значи ще му отнеме пет минути — намесва се Рейчъл.

На тази планета, пълна с мъже, на които не може да се разчита — бащи, които зарязват семействата си, съпрузи, които те напускат заради по-млади жени — Пийт е от онези, на които винаги може да се разчита. Въпреки това тя няма да допусне един наркоман да живее в една къща с дъщеря й, затова се грижи да следва метадоновата си програма стриктно. Той го прави и освен това затвърждава впечатлението за човек, на когото може да се разчита, като започва работа като охранител, за да изплати внезапно скочилите си до небесата задължения по кредитните карти.

Точно пет минути по-късно тримата са във волвото и пътуват към града. Паркират до "Старбъкс" и Рейчъл сяда на маса до прозореца с чаша топъл чай, докато Пийт и Кайли отиват да купят някои неща.

Събота сутрин е и Нюбърипорт е пълен с местни и туристи. Марти ще ги вземе след час, ще е с новата си приятелка. Разбира се, че има нова приятелка. Най-сетне има План Б. Но вместо да ги запознае с нея на острова, ще се срещнат тук, в по-безопасното, по-неутрално кафене на "Старбъкс" в града.

Щом Кайли изчезва от поглед, Рейчъл вади телефона си и проверява приложението за джипиес проследяването, свързано с чиповете в обувките й. Да, ето я, върви по главната улица и завива наляво, по "Танъри". Всяко дете на всеки родител е заложник на късмета, но не на всеки родител това е било напомняно по такъв незабравим начин. Тя вижда Пийт да върви през улицата, понесъл цял куп пазарски торби. Помахва му, той влиза в кафенето и я целува по бузата.