Эдриан Маккинти - Веригата

Кайли знае, че не може да разкаже на баща си за случилото се. Нито на баща си, нито на Стюарт, нито на училищния психолог, нито на баба си. На никого. Но Марти не е глупак и вижда, че нещо не е наред. Може би е свързано с момче? Няма да я насилва да му каже. И той си има проблеми. Тами внезапно реши да се върне в Калифорния, за да се грижи за майка си, която неотдавна претърпя катастрофа, и не иска да поддържа дистанционна връзка. Няколко кратки имейли и просто така стигнаха до сбогом.

Пийт не е особено изненадан. Марти бе спасил Тами от фалит, възстанови правото й да тегли кредит, оправи всичките й юридически проблеми и след всичко това тя каза: Мерси много, сега се връщам на Западния бряг. Приложила му е похвати от социалното инженерство — мисли си Пийт. Той е виждал жени като Тами и преди. Всъщност дори се е женил за момиче от този тип. Познава и много мъжки версии на Тами.

Кайли най-сетне слиза по долнище от анцуг и тениска. Рейчъл знае какво значи това. Пижамата й е в коша за пране.

— А, здрасти, Стюарт — казва дъщеря й.

Изглежда толкова тъжна. Дано Денят на благодарността да я разсее малко от мислите й. Рейчъл я наблюдава, докато се преструва, че преглежда учебниците си по философия. Стюарт говори, а Кайли му отговаря разсеяно. Накрая Стюарт се сбогува. Закусват и се обличат за пътуването.

В един часа Пийт ги откарва в новия дом на Марти в Лонгуд, което буквално е на един хвърлей от стадиона на Ред Сокс, Фенуей Парк. Хубав квартал. Адвокати, лекари, счетоводители. Бели дървени огради, поддържани морави.

— Колкото и да ти плаща Марти за издръжка на Кайли, поискай повече — казва Пийт, когато паркира доджа.

Марти дори не се е опитал да готви: Поръчал е всичко през приложение за доставка на готова храна, което е съвсем подходящо. Къщата е почти празна и в момента няма гадже, което малко изненадва Рейчъл. Марти винаги е бил човек с План А и План Б.

Разказва им всичко за внезапното заминаване на Тами и последните новини в работата си. Разстроен е от факта, че Тами е скъсала с него със съобщения и толкова неочаквано е заминала за Калифорния, но Марти не е от хората, които допускат нещо подобно да ги срине. Говори за клиенти, разказва една особено смешна история за четенето на някакво завещание и след това ги развлича с няколко от по-читавите си вицове за адвокати.

Не пита как върви училището на Кайли. Вече знае за спада в успеха й и смята, че е по-разумно да не повдига въпроса.

Кайли е някак далечна, а Рейчъл е твърде изтощена, за да говори, но Пийт като никога поддържа разговора. Казва, че обмисля да се спусне с каяк по крайбрежния канал от Бостън до Флорида и описва особеностите на каналите при Кейп Код и залива Чесапийк.

Майката на Рейчъл се обажда от Флорида и Марти настоява да говори с нея. Следва миг паника, когато я пита за "Хамилтън" но Джудит се сеща да излъже.

Джудит казва на Рейчъл, че трябва веднъж завинаги да скъса всички връзки със семейство О'Нийл, а Рейчъл я изслушва, изразява съгласие, честити й Деня на благодарността и затваря.

— Ти как прекара Деня на благодарността миналата година, чичо Пийт? — пита Кайли.

— Бях в Сингапур, на път за някъде. Нищо не правих. Дори пуйка не намерих.

— Кога за последно си празнувал в домашна обстановка? Със семейството? — пита Рейчъл.

Пийт се замисля.

— Преди няколко години. Последния Ден на благодарността, който си спомням, прекарах в Окинава, в лагера "Бътлър". Сготвиха ни пуйка и картофено пюре. Никак не беше зле.

Рейчъл го слуша и се усмихва. С едната си ръка държи тази на Кайли под масата, а с другата разхожда храната из чинията си и се преструва, че яде. Поглежда Кайли, която се смее на вицовете на баща си, но е на косъм да се разплаче. Поглежда Пийт, замислен и мълчалив, но полагащ усилия да поддържа някакъв разговор. Поглежда Марти, красив, сладкодумен и забавен. Тами е идиотка. Марти е добра партия.

Става от масата, за да отиде до тоалетната. В коридора зърва отражението си в огледалото. Отново е започнала да чезне. Да се слива с фона. Влиза в банята и дърпа дразнещия конец, увиснал от любимия й червен пуловер.

Сяда на тоалетната чиния, подпира глава с ръце и се замисля.

Телефонът й иззвънява. Получава съобщение в криптираното приложение уикр. Досега е получавала такива съобщения само от един човек: от Непознатия номер. От Веригата.

Отваря съобщението.

"За доста неща трябва да си благодарна тази година, Рейчъл. Ние ти върнахме дъщерята. Върнахме ти живота. Бъди благодарна за милостта ни и помни, че щом веднъж станеш част от Веригата, оставаш част от нея за вечни времена. Не си първата и няма да бъдеш последната. Ние наблюдаваме, слушаме и можем да се появим на прага ти във всеки момент." Рейчъл изпуска телефона и сподавя вика си. После избухва в сълзи. Историята няма да свърши. Никога. Тя се свлича бавно на пода и след няколко секунди се сеща, че трябва да диша. После изплаква лицето си и пуска водата в тоалетната, след което поема дълбоко дъх и се връща при семейството си.