Эдриан Маккинти - Веригата

— Какво купи? — пита тя.

— Няколко неща за Кайли.

— Дано не си похарчил много пари, защото вече си й дал повече от…

— Шшшт — прекъсва я Пийт. — Една от малкото ми проклети радости в този живот е да купувам подаръци за племенницата си.

Седят, говорят си и чакат Марти. Той, както обикновено, закъснява.

— Най-сетне — казва Пийт и почуква часовника си, докато се изправя. — Естествено, новата приятелка е красавица. И, о, боже, още по-млада е и от предишната, като гледам.

Марти влиза разцъфнал в усмивка. Облечен е с протрити джинси, сива тениска с шпиц деколте и кожено яке "Армани". Косата му е подстригана късо и отнякъде се е сдобил с тен.

Момичето е дребничко, с къса руса коса, щръкнала във всички посоки. По-ниска е от Марти, за разлика от Тами, но въпреки това е поразително красива. Сладък чип нос, тъмносини очи, трапчинки. Изглежда сякаш току-що е завършила гимназия.

Следват представяния. Стискат се ръце. Рейчъл съзнателно не се заслушва, за да чуе името на момичето, защото знае, че и тази ще бъде последвана от друга, същата като нея, вероятно само след няколко седмици.

Кайли също идва, прегръща баща си и се здрависва с новата му приятелка.

Новата приятелка казва, че Кайли изглежда много елегантно и шик в новото си червено вълнено палто, от което на Кайли й става приятно.

Говорят си известно време, а Рейчъл се усмихва и бавно се слива с фона. Колко е лесно човек да се слее с фона, когато е толкова лек. Когато единственото, което ти дава съдържание, е отровата във вените ти.

— Време е да тръгваме — казва Марти и отново следват прегръдки и целувки, след което те тръгват с Кайли към белия мерцедес на Марти.

— Тя ми харесва — казва Пийт на вечеря същия ден. — Добре ще се отрази на Марти.

— Не бих се привързвала към нея. Сигурно другата седмица ще е с друга, може би още по-млада — отвръща Рейчъл с нотка на горчивина, която я изненадва.

След вечеря проверяват през джипиес приложението къде се намира Кайли (в къщата на Марти) и правят видеоразговор.

По-късно Пийт отива в банята, за да си вземе метадона. Започнал е да го смесва с малко мексиканска хероинова смола, просто за да изкара нощта.

Рейчъл не знае за това, но самата тя успява да заспи само след две таблетки амбиен и два пръста уиски.

Сяда пред компютъра и се опитва да продължи с лекцията, която пише, но не се получава. Гледа ютюб, но дори песен на Коул Портър в изпълнение на Ела Фицджералд не успява да й повдигне духа.

Празна страница на екрана. Мигащ курсор.

Рейчъл нахранва котката и решава да изчисти къщата. Кой би могъл да свърши някаква работа в мръсна къща?

Качва се в стаята на Кайли и вдига юргана от леглото. Чаршафът е подгизнал, а матракът е влажен. Тази сутрин ще трябва да го смени. Вече се случва всяка нощ. Никой не спи. Всички сънуват кошмари. При баща си Кайли спи върху две плажни кърпи, за да не разбере той за напикаването.

Рейчъл сяда на ръба на леглото и подпира глава на дланите си. На пода до краката си вижда дневника на Кайли. Вдига го и се бори с подтика да го разлисти. Това е свещеното лично пространство на дъщеря й.

Не го отваряй, не го отваряй, него…

Отваря дневника и започва да прелиства страниците. Има рисунки, записки, списъци с любими песни и филми, имена на кучета и така нататък. Кайли е започнала да пише в дневника в началото на годината. До деня на отвличането си. След тази дата в дневника има все по-брутални драсканици, страници, оцветени изцяло в черно, рисунка на мазето, в което са я държали затворена, и записки за похитителите й: Мъжът като че ли беше учител. Жената се казваше Хедър. Момчето Джаред. Бележка за комплекта за фокуси, който беше получила като подранил коледен подарък, и трикове за сваляне на белезници. Още черни страници и спирали, нарисувани с толкова силно натискане на химикалката, че хартията се е прокъсала. Една от последните страници със записки, отпреди два дни, разкрива адреса на сайт, в който се обсъждат най-безболезнените начини за самоубийство. Хапчета? Удавяне ? — е написала Кайли отстрани.

Дъхът на Рейчъл спира.

— Това никога няма да свърши — казва си тя.

Слиза долу, сяда пред компютъра и праща съобщение на Кайли, в което я пита как е. След половин час Кайли отговаря, че е добре. Гледат "Лабиринтът". Рейчъл затваря лаптопа и се заглежда към мрака през прозореца.

— Ще го направя — прошепва тя на нощта.

Макар собственият й компютър да е напълно прочистен от червеи и други програми за шпиониране, тя решава да ползва компютъра на Пийт. Проверява дали антивирусната и антишпионската програма работят нормално. Работят. Пуска програма, която скрива IP адреса й. Влиза в търсачката Тор. От Тор отива в Гугъл и си създава фалшива самоличност — TheGirlCalledAriadne(o) gmail.com [10] Момичето на име Ариадна. — Б. пр. , защото всички други версии на името Ариадна са заети.