Эдриан Маккинти - Веригата

Там пише: Изтрий блога веднага, преди да го видят. Дръж под око колонката за лични обяви в "Бостън Глоуб".

Няма нужда да й се повтаря. Тя влиза в Блогър и натиска Изтрий блог.

Сигурни ли сте, че искате да изтриете съдържанието на този блог? — пита я Блогър.

Тя натиска Да и излиза от платформата.

Сряда 5:00 ч.

Рейчъл не може да спи. Става от леглото, облича мекия червен пуловер и халата и прави кафе. Седи известно време в тъмния хол и гледа светлините на къщите от другата страна на залива.

После излиза навън и зачаква. Подръпва онзи досаден конец на пуловера. Котаракът Илай идва да провери какво прави и след като приема няколко погалвания, поема през пясъка и папура към бойното поле, където воюва с опосумите.

Проблясък на напрежение подпалва нервните окончания на тила й. Реакцията й датира отпреди десетки хиляди години. Човешките същества са и хищници, и плячка.

Сърцето й бие настойчиво. Крайниците й потрепват нетърпеливо.

Днес ще бъде важен ден.

Завесата се вдига за трето действие.

Изгряващото слънце е ниско и замъглено, а въздухът е студен, но не и хапещ.

Миризмата на мочурището.

Чуруликането на птиците.

Жълтото на велосипеден фар по Олд Пойнт Роуд.

Малкият Пол Къркпатрик се насочва директно към нейната къща. Все по-малко хора получават "Бостън Глоуб" в дома си. Пол върти педалите по алеята. Тя му помахва от верандата, за да не го стресне, но той въпреки това се стряска.

— Боже, госпожо О'Нийл! Изкарахте ми ангелите — казва момчето.

— Извинявай, Пол. Не можах да спя. Реших да изляза да изчакам вестника.

Вместо да хвърли вестника по посока на къщата, той продължава с колелото до верандата и й го подава в ръката.

— Приятен ден! — казва и си тръгва.

Тя не обръща внимание на заглавията и отваря направо на колонката за лични обяви. Въпреки наличието на Крейгслист и Ибей в "Бостън Глоуб" все още излизат десетки малки обяви всеки ден. Очите й пробягват по некролозите, обявите за запознанства и продажби на коли, докато най-сетне намира каквото търси в раздел "Разни":

Купувам/продавам вериги: 617-555-0055.

Тя събужда Пийт и му показва обявата.

Той поклаща глава.

— Не знам.

— Ще го направим — настоява Рейчъл.

— Защо?

— Защото историята никога няма да свърши, ако не направим нещо. Това убива Кайли, фактът, че ни дебнат, че ни помнят и че въвличат в играта си нови семейства, нови майки и нови деца.

— Говориш все едно Веригата е жива.

— Точно такава е. Тя е чудовище, което изисква човешко жертвоприношение през няколко дни.

— Не знам, Рейчъл. Гнездо на оси е.

— На зли оси. Там е работата. Ще се обадя на номера от еднодневка.

— Може би по-добре аз да се обадя. Не мисля, че някой от Веригата познава гласа ми. В случай че се окаже капан.

— Ще си променя гласа. Ще ползвам акцента на баба ми.

Пийт вади торбата с телефони еднодневки от килера, избират един и излизат на верандата, за да не събудят Кайли. Пийт поглежда часовника. Едва шест и половина сутринта е.

— Не е ли прекалено рано за обаждания?

— Искам да се обадя, преди Кайли да стане.

Пийт кимва. Цялата тази работа не му харесва, но Рейчъл командва шоуто и на него просто ще му се наложи да си изиграе ролята. Тя набира номера. Веднага отговаря мъжки глас.

— Ало?

— Обаждам се по обявата във вестника — казва Рейчъл с най-добрата си имитация на полския акцент на баба си.

— Какво за нея? — пита мъжът.

— Имам проблем с една верига и се чудех дали и вие имате същия проблем и дали бихме могли да си помогнем взаимно — казва Рейчъл.

Отсреща следва многозначителна пауза.

— Вие ли направихте блога? — пита той с дълбок баритон, в който се долавят следи от чуждестранен акцент.

— Да.

Пауза.

— Не знам дали мога да ви вярвам. А и вие трябва да внимавате с доверието си към мен. Не ми давайте никаква лична информация, става ли?

— Добре.

— Може да ни подслушват. Всъщност може вие да сте те. Или аз. Разбирате ли ме?

— Да.

— Наистина ли разбирате? Опасността е реална.

— Знам. Виждала съм я отблизо — казва Рейчъл, зарязала акцента.

Минават няколко секунди.

— Щом се наричате Ариадна, мен можете да наричате Тезей. Може би ще трябва да влезем в лабиринта заедно.

— Да.

— Надявам се, че не сте глупачка, Ариадна. Блогът ви беше глупава идея. Това обаждане е глупаво.

— Не мисля, че съм глупачка. Просто човек, който иска да прекрати всичко това.