Эдриан Маккинти - Веригата

Изтръсква космите от възглавницата и кошмара от съзнанието си. Чува как на горния етаж Кайли влиза в банята. Някога Кайли пееше под душа. Вече не пее.

Рейчъл вдига щорите и взима чашата с кафе, която Пийт е оставил за нея до леглото. Сутринта изглежда приятна. Тя се изненадва, че няма сняг. Сънят беше много реалистичен. Спалнята гледа на изток, към залива. Тя отпива глътка кафе, дръпва стъклената врата към верандата и излиза. Времето е ясно и мразовито, а калищата близо до водата са пълни с птици.

Вижда доктор Хейвъркамп да върви през дюните пред къщата. Помахва й и тя му помахва в отговор. Той се скрива зад един храст пясъчна слива — растението, от което е взел името си и този остров, и онзи в Ню Йорк. Сливите са узрели. Предишната есен направиха конфитюр и го продаваха на фермерския пазар. Двете с Кайли си разделиха приходите. Кайли нарече начинанието им "Вайнланд Джам Корпорейшън" и го изписа на домашно направените етикети на бурканите. Тя се развълнува, когато научи, че опасните грабителски настроени викинги може би някога са стигнали чак до острова. В онези дни са могли да копнеят за малко опасност от безопасно разстояние.

Рейчъл пристяга колана на халата си и влиза в хола.

— Мило, искаш ли да ти направя закуска? — провиква се към дъщеря си.

— Препечена филийка, моля — отвръща Кайли от горния етаж.

Рейчъл продължава към кухнята и слага две филии хляб в тостера.

— Честит Ден на благодарността — казва някой зад нея.

— Мамка му! — възкликва тя и се завърта, вдигнала ножа за хляб.

Стюарт на шега вдига ръце.

— Стюарт, много съжалявам, не знаех, че си тук — казва Рейчъл.

— Можете да свалите ножа, госпожо О'Нийл — отвръща Стюарт с престорено ужасено изражение.

— Извинявай и за мръсната дума. Не казвай на майка си.

— Няма проблем. Не е изключено да съм чувал тази дума веднъж-дваж в различни, хм, контексти.

— Искаш ли препечена филийка?

— Не, благодаря. Дойдох само да кажа здрасти на Кайли, преди да тръгнете.

Рейчъл кимва и все пак слага филийка и за Стюарт. Тримата с Кайли и Пийт ще празнуват Деня на благодарността в Бостън. Празникът се пада само два дни след поредната химиотерапия, но Марти прояви готовност да го организира и ги покани у тях.

Всичко е наред. Абсолютно всичко.

Рейчъл изпича още две филийки и ги слага в стойката за препечени филии.

Пийт се връща от джогинга си. Изглежда задъхан, но щастлив. През последните две седмици тича доста и е заякнал. От Клиниката за ветерани в Устър го вкараха в метадонова програма, която позволява да намалява постепенно дозата опиати, които употребява. Дотук работи. И ще трябва да продължи да работи. Семейството е най-важното. Пийт го знае.

Целува я по устните.

— Добре ли потича? — пита тя.

Той я поглежда. Веднага познава.

— Кошмар? — прошепва той.

Тя кимва.

— Същият — казва.

— Трябва да поговориш с някого.

— Знаеш, че не мога.

На никого не могат да кажат, че са влезли в огледалото и са се озовали в свят, където кошмарите са истински.

Пийт си налива кафе и сяда до Рейчъл на холната маса. Така и не я попита официално дали може да се нанесе в къщата. Отиде в Устър и си донесе вещите, които сметна за нужни — а те не са много — и после просто остана. От тримата Пийт като че ли се справя най-добре. Ако сънува кошмари, не ги споменава, а метадонът го пази от най-страшните пристъпи на абстиненция.

Онази нощ у Апънзелър Кайли слязла при малката Амилия. Момичето се било събудило и Кайли я успокоила и й казала, че всичко ще се оправи. Но не там е работата. Работата е, че е слязла долу. Превърна се в съучастник на хората, затворили момичето в мазето. Тоест тя беше и жертва, и насилник. Като всички тях. Жертви и съучастници. В това превръща хората Веригата. Изтезава ги и после ги превръща в съучастници в изтезанията на други.

Кайли не се е напишквала в леглото от четиригодишна. Сега чаршафите й са мокри почти всяка сутрин. Когато сънува, сънищата са винаги едни и същи — как я хвърлят в подземие и я оставят да умре в самота.

На остров Плъм всичко се промени. Кайли не ходи нито на училище, нито до магазина, нито където и да било сама.

Преди рядко заключваха вратите. Сега винаги ги заключват. Пийт подмени и подсили всички ключалки. Изчисти електронните устройства на Рейчъл от шпионски програми, а приятелят му Стан дойде и прочисти цялата къща от микрофони, а после сложи джипиес проследяващи устройства с размера на монети в обувките на Кайли. Те непрекъснато следят Кайли, когато излезе, особено когато е при баща си в града.