Эдриан Маккинти - Веригата

— Всичко е наред — казва.

Целувката му спира дъха.

Много си красива — иска да й каже, но не може. Тя е изтощена, отслабнала и крехка, но въпреки това е прекрасна. Не това е проблемът. Проблемът е да успее да изрази чувството. Той усеща как бузите му се зачервяват и извръща поглед. Тя отмята кичур тъмна коса от смръщеното му чело. Целува го отново, този път по-сериозно. Прииска й се да го направи. Сега се притеснява, че ще има обратен ефект.

Но не е така.

Устните му са меки, но целувката е силна, дълбока. Той има вкус на кафе, цигари, уиски и други хубави неща. Пийт отвръща на целувката жадно, но след минута се поколебава.

— Какво?

— Не знам дали ще мога — тихо казва той.

— Какво искащ да кажеш? Не те ли…?

— Не е това. Изобщо не е това. Ти си страшно секси.

— Кожа и кости съм…

— Не, изглеждаш великолепно. Не е това.

— Какво е тогава?

— Не съм… от много време… — казва той.

Не е съвсем лъжа. Мисли си за втората голяма тайна — хероина — и се чуди дали ще бъде в състояние да отговори на очакванията й.

— Сигурна съм, че ще си спомниш всичко съвсем бързо — казва Рейчъл и го повежда към спалнята.

Съблича се и ляга на леглото. Тя не го осъзнава, но е страхотно привлекателна — мисли си Пийт. Кестенява коса, дълги, дълги крака.

— Хайде — казва тя игриво. — Пистолет ли носиш в джоба си или…? О, пистолет било!

Пийт слага деветмилиметровия на нощното шкафче и съблича тениската си. Когато сваля панталоните, с известна изненада открива, че всички части на тялото му работят както трябва.

— Виж ти, виж ти — казва Рейчъл.

Пийт се усмихва широко. Е, една грижа по-малко — казва си той и ляга на леглото при нея. Сексът е от онзи, който правят хора, оцелели след самолетна катастрофа. Трескав, напрегнат, отчаян, гладен. Двайсет минути по-късно тя свършва и той свършва. Пищен оазис след месеци суша.

— Това беше… — започва Пийт.

— Да — съгласява се Рейчъл.

Става, за да донесе цигарите и уискито.

— Беше и малко странно — казва тя. — Дори перверзно. Имам предвид, двама братя… Господи, кой върши такова нещо?

— Само стой настрана от баща ми. Не знам дали сърцето му ще издържи.

— Това е отвратително.

Пийт става и рови из музикалната й колекция, която се състои основно от соул музика и джаз. Дисковете й са само на Макс Рихтер, Йохан Йохансон и Филип Глас.

— Боже, Рейчъл, да си чувала за нещо, наречено рокендрол?

Зарежда "Night Beat" на Сам Кук. Когато се връща в леглото, тя вижда съвсем ясно дупките по ръцете му. Не се изненадва. Подозираше го. Докосва дупките и после съвсем нежно го целува.

— Ако ще оставаш тук, ще се наложи да се изчистиш — казва тя.

— Да — съгласен е той.

— Не, Пийт. Сериозно говоря. Даде на Амилия опасна храна. Даде пистолет на Майк Дънлийви. Трябва да се откачиш от тази гадост.

Пийт усеща силата на погледа й. Срамува се от себе си.

— Извинявай. Ужасно съжалявам. Права си. И ти, и Кайли го заслужавате. Вече не става дума само за мен. Ще се откача.

— Трябва да ми обещаеш, Пийт.

— Обещавам.

— Химиотерапията не е същото нещо, но и аз минах през трудни времена. Ще бъда до теб и ще ти помагам.

— Благодаря ти, Рейч.

— Какво стана онази нощ в Провидънс? В къщата на Шеймъс Хог? Друсан ли беше?

— Не. Не друсан, но…

— Какво?

— Тъкмо ми минаваше. Изобщо не мислех, когато дадох на Майк Дънлийви пистолета. Съжалявам. Можеше да ни убие.

— Но не го направи.

— Не.

Тя го възсяда и го поглежда в очите.

— Не бих се справила без теб, Пийт. Сериозно говоря. — Целува го по устните.

— Ти беше, мила, ти спаси семейството си — възразява Пийт. — Ти го постигна. Можеш да постигнеш всичко.

— Ха! А се чувствам такава неудачница от няколко години. Работих като сервитьорка и какво ли не, за да може Марти да си вземе изпитите и да получи разрешително за адвокат. Дори и преди това. Знаеш ли, че когато помагах на Марти да учи за приемния изпит, изкарах 170 точки на практическата част? Той изкара 159. Имах такъв потенциал, Пийт. А го пропилях.

— Но напълно промени живота си, Рейч. Невероятно е какво направи, за да си върнеш Кайли.

Тя поклаща глава. Цяло чудо е, че Кайли е при тях, а човек не може да се поздравява за чудеса. Слага ръка на гърдите му и усеща туптенето на сърцето му. Спокойно, бавно, отмерено. Има три татуировки, змията уроборос, захапала опашката си, емблемата на морската пехота и римско V.

— Какво значи петицата? — пита тя.

— Броят на мисиите.

— А уроборосът?