Эдриан Маккинти - Веригата

Ще помоли Пийт да чака в кухнята и ще слезе в мазето по чорапи. Амилия няма да я чуе да приближава по бетонния под. Ще я застреля отзад в главата, докато си играе. Детето няма да разбере какво става. Край за секунди.

Да убиеш дете — най-страшното нещо, което някой би могъл да извърши. Но по-добре това, отколкото да допусне Кайли да бъде отново засмукана в празнотата. Рейчъл започва да плаче. Заливат я огромни вълни на мъка и гняв. Дали всичко това ги развеселява? Да принуждават добродетелни хора да вършат кошмарни неща? Всяко човешко същество на тази земя може да бъде принудено да наруши най-дълбоките си вярвания и принципи. Не е ли адски забавно? Тя чака да стане 19:25, преди да се обади на Дънлийви.

— Е?

— Тъкмо се обадихме на Шеймъс Хог. Отвличането е било успешно. Момчето почти не е създало проблеми. Хванал го е.

— Чудесно.

— Как е Амилия?

— Амилия е добре. Пак играе на доктори в операционна. Невредима е.

Рейчъл прекъсва разговора. Влиза в спалнята си и сяда на ръба на леглото. Поставя 38-калибровия на тоалетката, спуска ударника внимателно, вдига предпазителя, отваря барабана, изважда патроните, прибира ги в чекмеджето и диша.

Час по-късно уикр изпиуква от телефона й. Свръзката й съобщава, че може да освободи Амилия Дънлийви. Само с едно леко зацикляне Веригата продължава напред. Рейчъл се обажда на Хелън Дънлийви от телефон еднодневка.

— Ало?

— Ще освободим Амилия в следващите трийсет минути. Ще се обадя с инструкции — казва Рейчъл и затваря.

Отива в къщата на Апънзелър и си слага ски маската, след което двамата с Пийт отключват белезниците на малката Амилия и я извеждат от мазето. Слагат си ръкавици, а Рейчъл облича детето в чисто нови, лишени от пръстови отпечатъци джинси и пуловер. Когато брегът се разчиства, те увиват около главата й кърпа и я вкарват на задната седалка в пикапа на Пийт.

Отвеждат я на детската площадка в парка в Роули и я извеждат от колата. Казват й да остави кърпата на главата си, докато преброи до шейсет и после да отиде да си играе на люлките, докато майка й дойде да я прибере. Оставят я със старателно избърсания Господин Бу и играчка октопод, към която се е привързала.

Паркират доджа през улицата и Пийт наблюдава Амилия с бинокъл, докато Рейчъл се обажда на Дънлийви. Напомня им за Веригата, за ответния удар и за ужасяващите последствия, в случай че решат да освободят жертвата си преждевременно или ако някой се разприказва. Те вече са чули същата лекция от шефа на Веригата и сега я уверяват, че ще спазят всичко. Рейчъл им казва къде е дъщеря им и затваря.

Двамата с Пийт чакат в доджа. Малко момиченце, сам-самичко на люлките в припадащия мрак в началото на 21-ви век в Америка. Що за страховита гледка?

Минават пет минути.

На Амилия й доскучава.

Слиза от люлката и тръгва към шосе 1А. Колите по него фучат с 80 километра в час.

— По дяволите! — възкликва Пийт.

В парка вече се появяват и други хора, две момчета тийнейджъри със суичъри.

— Ще си докара белята — казва Пийт.

— Ще се оправя — отвръща Рейчъл.

Слага си ски маската на лицето. Излиза от колата и претичва през шосето при Амилия.

— Амилия, този път е опасен. Казах ти да чакаш до люлките! Мама и татко ще дойдат след пет минути.

— Не искам да си играя на люлките — заявява Амилия.

— Ако не отидеш на люлките, Амилия, ще кажа на майка ти и татко ти, че не искаш да дойдат да те вземат и те няма да дойдат!

— Наистина ли ще го направиш? — пита Амилия, внезапно уплашена.

— Да, ще го направя — отвръща Рейчъл. — А сега отивай на люлките.

— Гадна си! Мразя те!

Амилия се обръща и тръгва обратно към детската площадка.

Рейчъл отново претичва през шосето, преди тийнейджърите да забележат ски маската и евентуално да се зачудят дали тук няма нещо нередно. Когато се уверява, че не гледат към нея, тя се качва в доджа.

Амилия седи мрачно на люлките сам-сама, а тийнейджърите влизат в къщичката за игра, вероятно за да изпушат по един джойнт.

Времето пълзи.

Най-сетне колата на Дънлийви се появява и двамата хукват към дъщеря си, прегръщат я и плачат.

И всичко свършва.

Вече са извън светлините на прожекторите и могат само да се надяват, че хората по-надолу по Веригата няма да прецакат нещата и да запратят ответния удар към тях.

Прибират се вкъщи, за да видят как е Кайли, и после отиват у Апънзелър, за да заличат всички следи от пребиваването си в къщата. Разчистват мазето и махат дъската от прозорчето, връщат матрака в спалнята на горния етаж и почистват отпечатъците. Връщат механизма на задната врата на мястото му и я заключват доколкото могат. Апънзелър със сигурност ще забележат, че на вратата й има нещо, когато се върнат напролет, но пролетта е далече. Закарват боклука на сметището в Лоуъл. Когато се връщат, е късно, но Кайли още е будна.