Эдриан Маккинти - Веригата

Влизат в стаята. Мирише на човешки тела. На алкохол. На леглото хърка жена. Осветяват ъглите с фенерчетата. Няма друг. Пийт пристъпва на пръсти към леглото, коленичи до жената и запушва устата й с ръка. Тя изскимтява, но Пийт я задържа.

Рейчъл проверява банята до спалнята, докато Пийт заглушава писъците на жената с тежката си лапа.

— Чисто е — докладва Рейчъл.

— Ти ли си Хелън Дънлийви? — пита Пийт. — Кимни за "да".

Тя кимва.

— Къде е мъжът ти? — продължава Пийт. — Отговори с една дума. В коя стая? Прошепни. Ако повишиш глас, си мъртва.

— Мазето — прошепва Хелън.

— Опитах се да ти се обадя. Познаваш ли гласа ми? — пита Рейчъл.

— Вие отвлякохте Амилия — казва Хелън и започва да плаче.

— Къде е детето? Хенри Хог? — пита Рейчъл.

— В мазето.

— С мъжа ти?

— Редуваме се да…

Рейчъл поглежда Пийт.

— Доведи мъжа й тук. Аз ще остана с нея.

Тя включва нощната лампа и насочва 38-калибровия към Хелън, докато Пийт слиза в мазето.

— Какво се е случило с телефона ти? — пита Рейчъл, кипнала от ярост. — Защо не е включен? Защо не спиш с телефон под възглавницата, както би направил всеки нормален човек в такава ситуация?

— Аз… аз… аз не знам. Не е ли на тоалетката? — пита Хелън.

Лицето й е изпито, изплашено. Очите й са зачервени и хлътнали. Рейчъл проверява на тоалетката. Телефонът не се включва.

— Забравила си да го заредиш — съобщава на Хелън.

— Аз… Не знаех.

— Спиш, докато дъщеря ти е в плен? Какъв ти е проклетият проблем?

— Аз… аз просто малко… — започва тя, когато вратата се отваря.

Майк Дънлийви влиза с вдигнати ръце. Не прилича на снимките си от блога или фейсбук. Изглежда много по-стар, посивял, по-дебел и по-глупав. Не се ли предполага да е някакъв умник с пари? А изглежда като всички останали тъпи бащи, които взимат децата си от училище със закъснение, защото са забравили, че днес е техен ред. Нищо чудно, че тези двамата идиоти са оплескали нещата. Как изобщо са успели да отвлекат някого? Може да са излъгали, че са отвлекли момчето.

— Детето в мазето ли е? — пита Рейчъл.

— О, да — отвръща Пийт и подсвирва тихо, сякаш за да каже, че картинката долу не е приятна.

— Вие ли отвлякохте Амилия? — пита Майк с бегла следа от британски акцент.

— При нас е.

— Добре ли е? — отчаяно пита Хелън.

— Добре е. Грижим се за нея.

— Какво правите тук? — пита Майк. — Направихме всичко, което поискахте.

— Не. Провалихте се. Опитахме се да ви се обадим, но телефонът беше изключен, компютърът също — казва Рейчъл.

Хелън я гледа особено. Ако каже нещо като "Май се сещам коя си", ей богу, ще се наложи да я застрелям на място — мисли си Рейчъл.

— Заради семейство Хог е, нали? — пита Хелън. — Те са направили нещо.

— По-точно готвят се да направят нещо — казва Пийт.

— О, боже! Какво се готвят да направят? — пита Хелън.

— Шеймъс има чичо щатски шериф. Ще се срещне с него утре в Стамфорд — съобщава им Рейчъл.

— Как… какво значи това? — пита Хелън ужасена.

— На теория това значи, че трябва да убиете малкия Хенри и да започнете отначало, иначе ще се наложи ние да убием Амилия и да започнем отначало. Това е. Няма да допусна Веригата да доближи мен или семейството ми? Ясно ли е? — изръмжава Рейчъл.

— Трябва да има и друг… — започва Майк.

— Има. Тримата ще отидем в Провидънс и ще обясним лично на господин Хог как стоят нещата — казва Рейчъл.

— Тримата ли? — пита Пийт.

— Тримата — повтаря Рейчъл твърдо. — На тези двамата не може да им се вярва.

Тя се обръща към госпожа Дънлийви.

— Ти ще останеш тук да наглеждаш детето. Мъжът ти ще дойде с нас. Ще вземем вашата кола. Беемве ли беше?

— Да — потвърждава Майк.

— Значи би трябвало да е достатъчно бърза. Обуй си някакви обувки, за бога. О, и намери Господин Бу. Господин Бу ни трябва — нарежда Рейчъл.

— Господин Бу? — обърква се Майк.

— Мечето на Амилия. Иска си го.

Хелън донася Господин Бу.

— Ако се обадиш на ченгетата или предупредиш Хог, или направиш каквато и да е друга глупост, докато ни няма, Амилия умира. Първо ще убият нея, после ще дойдат за теб и Тоби. Разбираш ли ме? — казва Рейчъл.

Хелън кимва. Излизат навън, при колата на Майк, която е голямо, черно, лъскаво беемве. От колите, който дават на най-успешните служители в Стандард Чартърд. Луксозна. Удобна. Бърза.

Майк подава ключовете на Рейчъл. Тя сяда на шофьорското място. Пийт се настанява на задната седалка до Майк. Тя завърта ключа в стартера и колата с ръмжене се събужда.