Эдриан Маккинти - Веригата

— С Пийт имаме спешна ситуация.

— Каква точно?

— Всичко е наред, миличко, нищо страшно не се е случило, но и двамата трябва да излезем, а ти ще трябва да останеш с Амилия.

— Кажете ми какво става!

Рейчъл кимва. Заслужава го.

— Едно от семействата надолу по Веригата обмисля да отиде в полицията. Трябва да ги спрем. Ако го направят, всички ще бъдем в опасност.

— И къде отивате?

— В Провидънс.

— Отивате, за да им кажете да си платят откупа и да направят всичко, което вие направихте?

— Да.

— Ами ако…? Ами ако не се върнете?

— Ако не се върнем до сутринта, се обади на баща си да дойде и да те вземе. Стой в тази къща. Не се прибирай у дома. Когато той стигне тук, му разкажи всичко. Дотогава си дръж телефона изключен.

Кайли кимва сериозно.

— По кое време сутринта?

— Ако някой от нас не ти се обади до… да кажем, единайсет, това ще значи, че нещо ни е попречило — казва Пийт.

— И сте умрели? — пита Кайли с треперещи устни.

— Не непременно. Просто нещо е станало — казва Рейчъл, макар да мисли, че умирането е най-вероятният изход.

Кайли прегръща майка си и Пийт.

— Ще се оправя — казва тя. — И ще я наглеждам.

Дъщеря й вече е замесена в схема за отвличане. Рейчъл е потресена до дъното на душата си, но и разгневена. Не може обаче да си позволи да изпитва тези чувства за дълго. Времето лети. Тя избърсва сълзите от бузите си.

— Хайде да тръгваме — обръща се към Пийт. — Аз ще карам.

Неделя, 22:27 ч.

Отляво — блато, отдясно — мочурище. Фаровете са включени на дълги. Мирише на смазка, пот и страх. Никой не говори. Рейчъл кара. Пийт седи до нея с пушка в ръка.

Бевърли, Масачузетс.

Стари дървени къщи. Кестени по тротоара. Тук-там — жилищен блок. Тишина. Синьо сияние от телевизионни екрани и алармени системи.

Скучна вечер в предградията. Което е добре. Любопитковците по улиците са по-малко.

"Посейдон"

В къщата на Дънлийви не свети.

— Направи един кръг около къщата. Не спирай.

Рейчъл прави кръг и паркира на съседната улица.

Тихо градче. Няма никого. И само един въпрос: защо Хелън Дънлийви не си вдига проклетия телефон? Рейчъл си представя цялото семейство, вързани за столове в кухнята, до един с прерязани гърла.

— Можем да минем през онази хилава горичка в съседния имот — предлага Пийт. — И после да влезем през задния вход.

— Как? — пита Рейчъл.

Пийт й показва гаечен ключ и комплект шперцове.

— В случай че решим наистина да го направим — пояснява той.

— Да. Вече сме вътре с двата крака — отвръща тя.

Вътре с двата крака е меко казано. Сега ще й се наложи да пресъздаде лейди Макбет на сто процента. Да се превъплъти в нея. Да повярва, че е тя. Да бъде лейди Макбет. Заради Пийт, заради себе си, заради Кайли — на карта е заложен животът на цялото й семейство.

— Имам машинка за електромагнитен импулс, който ще изкара от строя алармата, ако има такава. Щом влезем, ще използваме пистолетите — инструктира я Пийт и й подава 38-калибровия револвер, който държи в жабката на пикапа.

Пистолетите. Хилавата горичка.

Пийт се прехвърля с труд през северната ограда на Дънлийви. Рейчъл го гледа втренчено. Какво му става? Тя отново се запитва дали взима наркотици, или е претърпял нараняване, за което не й е казал. Нужен й в стопроцентова форма.

— Добре ли си, Пийт? — пита го тя настойчиво.

— Да! Добре съм. Ти?

Тя го гледа гневно в мрака.

— По-добре да тръгваме, а? — казва той.

— Добре.

Задният двор на Дънлийви. Играчки, градински мебели, люлка. Задната врата, която води в кухнята.

— Хайде — подканя го Рейчъл.

Включват фенерчетата. Пийт включва устройството за електромагнитен импулс.

Пийт човърка ключалката. Дясната му ръка леко трепери.

— Ще успееш ли?

— Да. Правил съм го и преди. Няма да ми устои още дълго, повярвай ми — казва той.

Три минути. Четири минути.

— Сигурен ли си?

Вратата най-сетне се отключва. Пийт завърта дръжката. Няма верига. Няма аларма.

— Всичко наред ли е? — пита Рейчъл.

— Да.

Слагат си ски маските и влизат в кухнята. Рейчъл включва фенерчето си и обхожда кухнята с лъча му. Няма трупове. Няма убийци.

— Знаем ли къде отиваме? — прошепва тя.

— Да — отвръща Пийт. — Върви след мен.

Тя го следва към горния етаж.

Килим на пода. Картини по стените. Голям часовник в края на стълбите. Огледало, което я стряска за секунда, когато в него вижда човек с пистолет в ръка.

— Първата спалня отляво — изсъсква Пийт.