Эдриан Маккинти - Веригата

Поглежда в огледалото за обратно виждане. Пийт все още изглежда леко неориентиран. Майк умира от страх. Тя може да се справи и с двамата. Ще се справи и с двамата.

— Сложете си коланите — нарежда им.

Неделя, 23:59 ч.

Включва се в движението.

Магистралата жужи. Магистралата пее. Магистралата сияе.

Змия, която се движи на юг.

Дизел и бензин.

Вода и светлина.

Натриеви лампи и неон.

Междущатска магистрала 95 в полунощ. Гръбначният стълб на Америка, съединяващ животи, съдби и несвързани повествования.

Магистралата се носи напред. Магистралата мечтае. Магистралата се анализира.

Всички тези нишки на съдбата, смесени ведно в тази студена нощ.

Градове и отбивки, плъзгащи се на юг, изключващи други възможности, други пътища. Пийбоди. Нютън. Норуд.

Картата на Гугъл създава собствен зодиак.

Потъкег.

Провидънс.

Изходът за университета "Браун". Родното място на Лъвкрафт. Стар черен път към Източен Провидънс. Големи къщи. Още по-големи къщи.

Авеню "Мейпъл". Улица "Блъф". Авеню "Нарангансет".

— Тук е — казва Майк.

— Това ли е?

— Да.

Къщата е голяма и грозна, в псевдотюдорски стил, строена в началото на новото хилядолетие по същия шаблон като повечето къщи на улицата. Те я подминават и паркират малко по-нагоре.

— Предния или задния вход? — пита Рейчъл Пийт.

— Труден избор — мърмори Пийт. — Не знаем дали има кучета, аларми и прочие.

— Задният значи — решава Рейчъл.

Тримата излизат от беемвето, заобикалят към задния двор на семейство Хог и се прехвърлят през металната ограда в задната част на парцела. Към тях не се втурва куче. Не се включват прожектори. Тишината на нощта не се процепва от изстрел.

Задната врата изглежда солидна, но до нея има още една врата, водеща към нещо като преддверие отстрани на къщата. Тя е със стъкло, през което се вижда резе. Пийт включва устройството за електромагнитен импулс и строшава стъклото.

Чакат реакция. Вик. Светната лампа.

Реакция няма.

Пийт пъхва ръка през дупката в стъклото и дръпва резето на страничната врата.

Влизат в преддверието, което е малко, тясно и облицовано с дърво, пълно с палта и ботуши.

Включват фенерчетата.

Преддверие, кухня, трапезария.

Трапезария с картини по стените.

Фенерчето на Рейчъл осветява семеен портрет. Две момчета, мъж и жена му. Висок мъж с черна коса. Малка пухкава привлекателна жена, чийто вид подсказва, че е мил човек. Децата са на приблизително еднаква възраст, в началото на пубертета. Едното от момчетата е в инвалидна количка. Защо Дънлийви са отвлекли детето в количката? Защо са си създали допълнителни трудности?

Що за човек отвлича дете в инвалидна количка? Но пък, от друга страна, що за човек отвлича дете, което може да умре от алергична реакция към ядки? Що за човек изобщо отвлича дете?

Влизат в стая за игри. Има маса за билярд стандартен размер, мишена за даргс и конзола за нинтендо. Семейство Хог явно разполагат с пари.

— Май ще е по-добре да вземеш това — разсеяно казва Пийт и подава на Майк деветмилиметров пистолет.

Рейчъл го поглежда изумена. Защо би дал…?

Майк се завърта и насочва деветмилиметровия към главата на Рейчъл.

— Сега ще си получиш заслуженото, проклета кучко. Или ще освободиш Амилия още тази нощ, или ще те…

— Какво ще направиш? — изсъсква Рейчъл. — Да не ни мислиш за толкова тъпи, че да ти дадем зареден пистолет?

Майк се втренчва в оръжието.

— Аз…

Рейчъл го дръпва от ръцете му и го връща на Пийт, който най-сетне е осъзнал грешката си.

Рейчъл опира дулото на собствения си 38-калибров в гърдите на Майк.

— Ти май още не разбираш как стават нещата, а? Дори ако ти върнем Амилия, това няма да е краят. Веригата трябва да продължи. Така е организирана. Ще те убият заедно с Амилия, жена ти и Тоби. Ще убият всички ви и ще започнат отначало. Ще убият и мен, и семейството ми.

Майк клати глава.

— Но аз… — започва той.

Рейчъл го удря с пистолета през лицето. Той се сгърчва от болка и залита назад към аквариум с рибки. Тя го хваща за ревера на сакото и го задържа на място. Дръпва го към себе си.

— Сега схващаш ли?

— Така мисля — изхленчва Майк.

Тя подпира брадичката му с дулото на пистолета.

— Схващаш ли? — повтаря.

— Схващам — измрънква той и се разплаква.

Тя сваля ски маската от лицето му и оставя ръката си с пистолета да падне до тялото. Гледа го, без да помръдне, една, две, три секунди.

— Затвори си очите — нарежда.