Да видим сега как всички те ще се справят с една малка извънредна ситуация.
Тя влиза в уикр и праща на Рейчъл съобщение:
"Шеймъс Хог се опитва да се измъкне. Ще се разприказва. Писал е на чичо си, пенсиониран щатски шериф, и ще се срещне с него утре в десет сутринта в Стамфорд, Кънектикът. Естествено, тази среща не бива да се допусне. Дънлийви се провалиха. Избрали са ненадеждна мишена. Техният провал е твой провал, Рейчъл. Убий заложницата си и избери друга мишена или спри срещата и напомни на Дънлийви и на Хог, че са част от Веригата. Ако не направиш едно от двете, ответният удар ще застигне теб и семейството ти. Знаем къде живееш. Няма къде да избягаш. Ще те намерим."
Неделя 22:59 ч.
Черен Атлантик. Черно небе. Поръсено е с мъждиви звезди. Рейчъл седи на верандата и пуши, когато телефонът й изпиуква със сигнала за получено съобщение в уикр. Съобщение за нея.
Тя го прочита, осмисля го, изпада в паника, успокоява се, взима един от телефоните еднодневки, обажда се на Пийт у Апънзелър и му прочита съобщението.
— Не е ли това работа на Дънлийви? — пита той.
— Копелетата от Веригата се обадиха на мен. Това е ответният удар, за който говореха, Пийт. Ако Хог прецакат всичко, това значи, че Дънлийви са се провалили и аз ще трябва да убия Амилия и да избера нова мишена, иначе ще дойдат при мен.
— Чакай. Ей сега идвам — казва Пийт. — Амилия спи.
Рейчъл набира телефона на Хелън Дънлийви, но телефонът звъни и звъни, и накрая се включва гласова поща. Набира отново, но никой не вдига. Изчаква една минута и го набира за трети път, но пак никой не вдига. Тъпата кучка или е умряла, или си е изключила телефона.
Компютърът им също е изключен. Няма и следа от кое да е от електронните им устройства. Какво е станало? Какво, по дяволите, са направили?
Тя влиза в уикр и праща съобщение на 2348383hudykdy2: "Дънлийви не си вдигат телефона". Отговорът идва светкавично: "Това не е наш проблем, Рейчъл. Твой проблем е". Пийт пристига след минута.
— Какво казаха Дънлийви? — пита той.
— Не отговарят. Тъпите копелета са си изключили телефона.
— И какво ще правим сега?
— Няма да убивам Амилия и да започвам отначало.
— Разбира се, че няма.
Пийт се надява, че Рейчъл не забелязва изцъклените му очи. Инжектира се преди петнайсет минути. Мислеше, че за тази вечер работата е свършила, а тялото му жадуваше опиата. Наложи се да се предаде и да си бие дрогата в кухнята на Апънзелър.
— Пийт? — пита Рейчъл.
— Нямам никакви идеи — казва той равно.
— Ще отидем у Дънлийви сега, тази вечер, и ще им кажем, че трябва да си вкарат мишената в правия път.
— Обади им се.
— Обаждах им се! Не вдигат. Не ме ли слушаш?
— Кой ще си изключи телефона, когато дъщеря му е отвлечена? — чуди се Пийт.
— Може да са мъртви. Може би ответният удар ги е убил и сега наред сме ние — казва Рейчъл.
— Може би в момента идват насам.
— Ще заведем Кайли в къщата на Апънзелър. Никой не знае за тази къща, освен нас — казва Рейчъл.
Той въздъхва сякаш изпитва болка.
— Ще подготвя нещата.
Рейчъл се качва в стаята на Кайли. Тя е още будна и си играе на айпада.
— Извинявай, мило, но тази вечер тук не е безопасно за теб. С Веригата е станало нещо.
Кайли изпада в ужас.
— Какво? Тук ли идват?
— Не. Още не. Първо трябва да разреша един проблем. Ще те заведа у Апънзелър. Там ще си на сигурно място.
— Идват за мен, нали?
— Не. Не е това. Теб не те заплашва нищо. Всичко е наред. Просто за всеки случай. Чичо ти Пийт и аз ще се погрижим за всичко. Хайде, събери си малко багаж.
Рейчъл и Кайли отиват с колата до Апънзелър и се промъкват в къщата през задния вход. Пийт ги чака в кухнята с 45-калибровия си пистолет и пушката на Рейчъл. Кайли поглежда оръжията, преглъща и прегръща Пийт.
— Момиченцето тук ли е? — пита тя.
Рейчъл кимва.
— Къде е?
— В мазето. Спи — отвръща Пийт.
— С Пийт трябва да излезем. Амилия сигурно няма да се събуди, но ако се наложи да слезеш при нея, сложи си това — казва Рейчъл и й подава черна ски маска.
— За да не може да ме разпознае — казва Кайли, едновременно развълнувана и отвратена.
— Молех се да не се наложи да се замесиш още повече, но ако Амилия се разплаче, предполагам, че ще трябва да слезеш да я успокоиш — признава Рейчъл. — Не можем да допуснем да вдига прекалено много шум.
— Според мен няма да се събуди до сутринта. Цял час скача на въже — казва Пийт.
— Къде ще ходите? — пита Кайли майка си.
Читать дальше