Эдриан Маккинти - Веригата

Рейчъл сяда от едната й страна, а Пийт от другата. Илай се намества в скута й. Истинско чудо е това, мисли си Рейчъл. Понякога изчезналите деца се завръщат, но най-често това не става, особено ако са момичета.

— Знаеш ли за всичко случило се? — пита Кайли чичо си.

— Да, помагах на майка ти.

— Групова прегръдка — казва Кайли.

Отново се разплаква. Пийт обгръща и двете.

— Не мога да повярвам — казва Кайли. — Мислех, че ще остана в онова мазе милион години.

Седят няколко минути, преди Кайли да вдигне глава и да им се усмихне широко.

— Гладна съм — заявява тя.

— Ще ти направя каквото поискаш.

— Искам пица.

— Ей сега ще затопля една.

Рейчъл се опитва да стане, за да отиде в кухнята, но Кайли не я пуска.

— Добре ли си, Кайли? — пита Пийт. — Нараниха ли те?

— Мъжът ме удари, след като аз го ударих и се опитах да избягам. Много ме боля — казва Кайли.

— Мамка му! — избухва Пийт и свива ръце в юмруци.

— Сигурно си била ужасена — казва Рейчъл.

Кайли започва да говори, а Пийт и Рейчъл слушат. Разказва им всичко.

Те оставят думите да се леят. Ако иска да говори, ще я оставят да говори. Кайли не е от хората, които се затварят в себе си, и Рейчъл е благодарна за това. Тя гали дъщеря си по косата и се усмихва на смелостта й.

Затопля пицата, а Пийт се връща у Апънзелър, за да види как е Амилия.

Кайли тръгва да се качва в стаята си.

— Мамо, може ли да пратя съобщения на Стюарт и на другите ми приятели? Безопасно ли е вече? — пита Кайли.

— Да, но трябва да му кажеш, че си имала стомашен вирус, става ли?

— Добре, става. А на татко какво да кажа?

— О, по дяволите, това е цяла история. На баща си трябва да кажеш, че си ходила в Ню Йорк — казва Рейчъл и обяснява ситуацията с баща й, Тами и баба й.

— Искам си телефона!

Рейчъл иго дава.

— Не можех да пиша съобщения от твое име, защото не ти знам паролата.

— Толкова е лесна: две, едно, девет, четири.

— Какво е това?

— Рожденият ден на Хари Стайлс от "Уан Дайрекшън"! Господи, имам един милион съобщения!

— Ще трябва да кажеш на всички, че си била болна.

— Ще им кажа. Но в понеделник искам да отида на училище. Утре кой ден е?

— Понеделник.

— Искам да съм на училище.

— Не съм сигурна, че идеята е добра. Искам да те прегледа лекар.

— Добре съм. Искам да ходя на училище! Искам да се видя с всички.

— Сигурна ли си?

— Не искам пак да стоя затворена в къща.

— Е, няма да ходиш с училищния автобус, никога повече. Не знам какво съм си мислела.

— Ей, къде ми е плюшеният заек? Къде е Маршмелоу? — пита Кайли.

— Ще ти го донеса довечера.

— Не се е изгубил?

— Не.

Кайли праща съобщения на приятелите си, които сигурно до един спят. После двете с Рейчъл лягат в леглото и гледат любимите на Кайли клипове в ютюб: "Take on Ме" на А-Ха, танца с риби на Монти Пайтън, половин дузина клипове на рап групата "Брокхамптън" и онзи момент от "Патешка супа" където Граучо Маркс подозира отражението си.

Кайли си взима душ и моли да остане сама за малко. Рейчъл се връща да я провери след половин час и я открива дълбоко заспала. Рейчъл се срутва на дивана и плаче. Пийт се връща в шест сутринта и слага няколко цепеници в огъня.

— Всичко наред ли е там? — пита Рейчъл.

— Амилия още спи.

Пийт прави кана кафе и двамата сядат пред огъня.

Всичко изглежда постарому. Рибарските лодки навлизат в река Меримак. По радиото звучи Ленард Бърнстийн. "Бостън Глоуб" пристига опакован в найлон пред вратата.

— Не мога да повярвам, че си е вкъщи — казва Рейчъл. — На моменти си мислех, че съм я изгубила завинаги.

Гледат как дървата побеляват и бавно се превръщат в пепел. Телефонът на Рейчъл иззвънява. Непознат номер. Тя включва високоговорителя.

Промененият глас е. Гласът на Веригата.

— Знам какво си мислиш. Това си мисли всеки, след като си върне любимото същество. Мислиш си, че можеш да освободиш заложницата си и да приключиш с всичко. Работата е там, че с традицията не можеш да се бориш. Знаеш ли какво е традиция, Рейчъл?

— Какво имаш предвид?

— Традицията е жив аргумент. Жив аргумент в полза на практика, започнала много отдавна. Това определение е напълно валидно за нашата традиция. Ако тръгнеш срещу Веригата, тя ще се обърне срещу теб и срещу семейството ти. Можеш да напуснеш страната, да отидеш в Саудитска Арабия, Япония или където и да е. Да си смениш името и самоличността. Ние ще те открием.

— Разбирам.

— Наистина ли? Надявам се. Защото нищо не е свършило. Няма да свърши, докато хората, които си избрала, не свършат каквото трябва, без да допускат грешки, и докато хората, които те са избрали, не си свършат работата без грешки. Вече от няколко години не сме имали опити за откачване от Веригата, но се случват. Хората си мислят, че могат да победят системата. Не могат. Никой не може, и ти също няма да успееш.