Эдриан Маккинти - Веригата

До нея на масата китайският оракул И Дзин е отворен на хексаграма 40 — избавление. Пръстите й докосват редовете Ще убиеш три лисици в полето и ще получиш жълта стрела. Дали жълтата стрела е знак, че дъщеря й е свободна?

Звъненето на телефона я изкарва рязко от унеса и тя го грабва сякаш е спасителна жилетка.

Непознат номер.

— Ало? — казва Рейчъл.

— Рейчъл, имам много добри новини — казва жената, която държи Кайли в плен.

— Да?

— Ще освободим Кайли до час. Ще й дадем телефон за еднократна употреба и тя ще ти се обади.

Рейчъл избухва в сълзи.

— О, боже! Сериозно ли?

— Да. Тя е добре. Напълно невредима е. Но трябва да запомниш, че и ти, и тя сте все още в сериозна опасност. Трябва да задържите жертвата си в плен, докато от Веригата не ви кажат, че можете да я освободите. Ако се опитате да избягате, ще ви убият. Не забравяй за семейство Уилямс. Може да ми наредят аз да ви убия и двете и аз ще го направя, за да защитя сина си. Ако не го направя, ще накарат хората преди мен по Веригата да убият и мен, и теб, и децата ни. Не се шегуват. Наистина са зли.

— Знам — казва Рейчъл.

— Много се изкуших да пусна Кайли, когато ми върнаха момчето невредимо. Исках просто да се свърши с цялата тази работа, но знаех, че ако го направя, и тя, и ти, и аз, и синът ми ще бъдем в опасност.

— Обещавам ти, няма да рискувам живота ни. Къде е Кайли?

— Ще й завържем очите и ще пообикаляме с колата четирийсет и пет минути, след което ще я оставим на някой паркинг на магистралата. Ще й дадем телефон и тя ще ти каже къде е.

— Благодаря.

— И аз ти благодаря, Рейчъл, че не провали нещата. Извадихме много лош късмет, но вече всичко свърши. Моля те, погрижи се да е свършило, моля те, погрижи се хората, които си избрала, да не се провалят. Сбогом, Рейчъл.

И затваря. Рейчъл се обажда на Пийт в къщата на Апънзелър и му предава новините. Пийт е във възторг.

— Не мога да повярвам! Дано да е истина.

— И аз се надявам — казва Рейчъл. — Моля се.

— Аз също.

— Как е Амилия?

— Спи в палатката за принцеси.

— По-добре да затварям.

— Обади ми се, щом научиш нещо ново.

Минава час.

Час и петнайсет минути.

Час и двайсет минути.

Час и двайсет и пет минути.

Айфонът на Рейчъл иззвънява. Непознат номер.

— Ало?

— Мамо! — казва Кайли.

— Кайли, къде си?

— Не знам. Казаха ми да изчакам една минута и след това да си сваля превръзката. Тръгнали са си, а аз съм на някакво шосе насред нищото. Тъмно е.

— Виждаш ли нещо?

— Май има по-широк път надолу.

— Тръгни натам. О, Кайли, наистина ли те освободиха?

— Да, мамо. Ела и ме вземи!

— Къде си, миличко? Щом разбера къде си, идвам.

— Май виждам табела на "Дънкин Донътс". Да, на пътя има "Дънкин Донътс". На някаква бензиностанция. Виждам я!

— Отворено ли е?

— Мисля, че да.

— Влез и ги попитай къде се намираш. Не затваряй, внимавай, като пресичаш и не сваляй телефона от ухото си.

— Не, ще трябва да затворя, защото не са заредили телефона и от батерията остава само едно деление. Ще ти се обадя от бензиностанцията.

— Не! Кайли! Не затваряй! Моля те!

Разговорът прекъсва.

— Не!

Минават пет минути напрегната тишина, преди телефонът да звънне отново.

— Мамо, намирам се на шосе 101 в "Дънкин Донътс" на бензиностанция на Съноко.

— До кой град?

— Не знам, мамо и не искам да питам отново. Изглежда странно да се появя изневиделица по това време на нощта и да не знам къде съм.

— Господи, Кайли, просто ги попитай.

— Мамо, чуй ме, виж в Гугъл. В Ню Хампшър съм, на шосе 101, точно след отбивката за И-95.

Рейчъл проверява в Гугъл.

— Бензиностанцията близо до Екситър ли е?

— Да. Има табела, на която пише Екситър.

— Идвам след двайсет минути! Ще почакаш ли двайсет минути?

— Добре, мамо.

— Иди пийни вода, ако нямаш пари за храна.

— Не, те ми дадоха пари. Ще си взема поничка и кола. Попитах ги за телефона ми, но те казаха, че не е у тях.

— Намерихме ти телефона — казва Рейчъл, докато тича към колата.

— Ще ми го донесеш ли?

— По-късно. Вече съм в колата.

— Какво каза на Стюарт? — пита Кайли.

— Казах на Стюарт, че си болна, а на баща ти казах, че си в Ню Йорк. О, боже, Кайли, наистина ли си ти? Наистина ли си идваш при мен?

— Наистина съм аз, мамо. Гладна съм. Ще си купя поничка. Може би дори две. Затварям, за да си взема поничка, мамо.

— Не затваряй! Идвам след минутка — казва Рейчъл, но Кайли отново е затворила.

И-95 е само на няколко минути и Рейчъл вдига 130 километра в час, което е максималната скорост, постижима за волвото. Картата на Гугъл я извежда до отбивката към шосе 101 и точно пред нея се появява бензиностанцията на Съноко.