Эдриан Маккинти - Веригата

Кайли седи на стол до витрината в "Дънкин Донътс" сама. Кестенявата й коса, луничавото лице, тънката сребриста диадема. Наистина е тя! Изглежда толкова мъничка и крехка под силните светлини.

— Кайли! — крещи Рейчъл.

Вкарва волвото в паркинга, отваря вратата и тича към заведението.

Прегръщат се и избухват в сълзи.

Кайли плаче. Рейчъл плаче.

Истина е.

Наистина е истина.

Малкото й момиченце се върна.

Благодаря ти, боже. Благодаря ти, боже. Благодаря ти.

— О, мамо, мислех, че никога няма да те видя отново — казва Кайли.

Рейчъл не може да повярва. Не е сигурна, че светът е достатъчно голям да поеме облекчението и радостта, които я изпълват.

— Знаех, че ще те видя отново! Знаех, че ще си те върна — отвръща Рейчъл и я притиска към себе си.

Толкова близо! Момиченцето й мирише на себе си. Трепери, студено й е. Сигурно е и гладна и толкова ужасно изплашена. Сълзите текат. Реки от облекчение и щастие. Странна, неуравновесена, изкривена радост.

— Гладна ли си? — пита Рейчъл.

— Не, изядох една поничка, а и хората ме хранеха.

— С какво те хранеха?

— Нормални неща. Зърнени закуски. Солени бисквити.

— Хайде, да си тръгваме. Ще те заведа вкъщи. Чичо ти Пийт е при нас.

— Чичо Пийт?

— Да, помагаше ми.

— Не си казала на татко?

— Не.

— Заради Тами ли?

Рейчъл кимва.

— Предупредиха ме, че ако кажа на някого, всички ще бъдем в опасност — казва Кайли.

— И на мен казаха същото. Хайде да те заведа вкъщи.

— Трябва да мина през тоалетната — казва Кайли.

— Ще дойда с теб.

— Не, мамо, няма. Ще се оправя.

— Няма да те изпускам от поглед.

— Мамо, няма да те пусна с мен в тоалетната. Връщам се след минутка.

Рейчъл отива с нея до тоалетната и застава пред вратата. Тоалетната е тип унисекс, само една, и няма начин вътре да влезе някой, който да хване Кайли и да я издърпа през прозореца или нещо подобно, но въпреки това Рейчъл не желае да я губи от поглед дори за няколко секунди.

Касиерката на средна възраст среща погледа й.

— Дъщеря ли ви е? — пита жената.

— Да.

— Тъкмо щях да се обадя в полицията. Мислех, че е избягала от къщи.

Рейчъл се усмихва и праща на Пийт съобщение, че Кайли е невредима.

— Трябва да ги държиш под око, когато навлязат в пубертета — казва касиерката. — Трудна възраст е. От опит знам. Четири дъщери имам.

— Тази е целият ми свят — отвръща Рейчъл.

Жената кимва.

— Не бива да ги изпускаш от поглед.

— Много вярно.

Кайли излиза от тоалетната и Рейчъл я прегръща. Тръгват си от бензиностанцията хванати за ръце.

— Искам да си взема дълъг горещ душ, като се приберем — казва Кайли, докато влизат в колата.

— Разбира се. Каквото поискаш.

— Чувствам се мръсна.

— Добре ли си? Докосваха ли те? Нараниха ли те?

— Не… да. Мъжът, вчера. Днес кой ден е?

— Неделя сутрин, мисля.

— Опитах се да избягам и той ми удари шамар — казва Кайли безстрастно.

— О, боже! Ударил те е? — пита Рейчъл.

— Да. Но странното е, че не той беше лошият. Тя беше лошата. Толкова беше страшна — казва Кайли и отново се разплаква.

Рейчъл я притиска силно към себе си.

— Хайде, да тръгваме. Искам да се прибера вкъщи, да видя котката си и чичо Пийт — казва Кайли.

Рейчъл запалва колата, включва фаровете и потегля на юг.

— Има още нещо, мамо — казва Кайли.

— Какво? — пита Рейчъл, очаквайки най-лошото.

— Не съм сигурна, но мисля, че застреляха един полицай. Спря ни на пътя и мисля, че те го застреляха.

Рейчъл кимва.

— Мисля, че чух репортажи за някакъв щатски полицай, който бил прострелян в Ню Хампшър в четвъртък сутринта.

Кайли се сепва.

— Умрял ли е?

— Не съм сигурна — лъже Рейчъл.

— Ще трябва да отидем в полицията — казва Кайли.

— Не! Прекалено е опасно. Ще ни избият всичките. Ще ни проследят и ще ни хванат. И теб, и мен, и Пийт, и баща ти, всички ни. Не можем да кажем и да направим нищо, Кайли.

— Тогава какво следва сега?

— Няма да правим нищо. Ще си мълчим и ще се опитаме да загърбим цялата тази работа.

— Не!

— Налага се, Кайли. Съжалявам, но друг начин няма.

Когато пристигат на остров Плъм десет минути по-късно, Пийт ги чака. Той прегръща Кайли, вдига я и я завърта.

— Миличка, ти се върна! — казва той и я води до къщата.

Илай скача на дивана до Кайли, тя го взима и го целува.

— Как е…? — прошепва Рейчъл на Пийт.

— Спи. Връщам се след пет минути. Исках само да ви видя — отвръща Пийт.

— Чичо Пийт — казва Кайли и протяга ръце към него за още една прегръдка.