Эдриан Маккинти - Веригата

— Искам да знам кой…

— Дай ми жена ти веднага, задник такъв! Насочила съм пистолет към главата на Амилия! — крясва тя.

Миг по-късно Хелън е на телефона.

— Съжалявам…

— Тепърва ще съжаляваш, кучко тъпа. Направете каквото ви се казва, иначе няма да видите Амилия отново. Щом направите списък с мишени, пратете го на свръзката в уикр за последно одобрение — изръмжава Рейчъл и затваря.

Изважда сим картата и строшава и нея, и телефона на кухненския под. После хвърля счупения телефон в торбата за боклук.

След няколко минути тя седи и наблюдава домашния компютър на Дънлийви от лаптопа на Пийт и вижда, че вече ровят из фейсбук и инстаграм. Да, точно така се прави в днешно време. Пийт се качва при нея.

— Някакви новини?

— Платили са откупа.

— Могат да си го позволят. Но втората част…

— Да. Как е нашето момиче?

— Добре е. Гледа филмчета на Дисни. Обещах по-късно да играем на лекари в операционна.

Рейчъл кимва разсеяно.

— Виж, ако искаш, се прибери вкъщи. Аз ще се оправя тук — предлага той.

— Не. Ще остана с Амилия през нощта — настоява Рейчъл.

— Тя помоли мен да остана вместо теб — внимателно казва той.

— И защо?

— Страхува се от теб.

— О!

— По-добре аз да остана. Свикнал съм на походни условия. Не ми е проблем да прекарам нощта в спален чувал на пода.

Рейчъл кимва.

— Е, значи така ще направим.

Взират се един в друг, без да продумат. Рейчъл го наблюдава. Знае, че нещо не е както трябва, но не може да го напипа. Вероятно нещо, свързано с онази торбичка, в която може би е имало наркотик?

— Ти си добре, нали, Пийт? — пита Рейчъл.

— Добре съм — отвръща той.

— Наистина разчитам на теб.

— Добре съм. Повярвай ми.

Пийт знае, че тя знае. Време е отново да си забърка доза. Нужна му е. Тялото му я жадува. Мислеше, че ще успее да се възползва от възможността да се насили да спре, но не е толкова просто. Има си причина да се нарича пристрастяване. Накрая Рейчъл се изправя.

— Обади ми се по някое време — казва тя.

— Ще се обадя.

Махва му веднъж тъжно за довиждане и излиза.

Океанът се разбива в дюните, срещу Рейчъл духа остър вятър. Вали и капките падат почти хоризонтално, а върху скалите Драй Салвиджис край нос Ан пада светкавица.

Рейчъл се прибира вкъщи и си взима бира от хладилника. Само че бирата няма да й стигне. Налива си половин чаша водка и я допълва с тоник. Мисли за първото обаждане от непознат номер. Онзи глас по телефона. Онова, което беше казал за хората — че живите са просто разновидност на мъртвите. Казаното е в стила на нещата, които самата тя говореше на приятелите си в първи курс в университета. Представата на млад човек за дълбочина на мисълта. Сякаш онзи, който стои зад Веригата, се преструва на петдесетгодишен мъдрец, но всъщност е на нейна възраст или дори по-млад.

Рейчъл би предположила, че за да стане човек толкова зъл, е нужен цял живот, но явно не е така. Ами ти самата, Рейчъл? Похитител, мъчител на деца, некомпетентна майка. И трите. И дълбоко в себе си знаеш, че щеше да оставиш Амилия да умре. Намерението е било налице, а точно намерението има значение в моралната философия, в закона и в живота.

Падението ти беше главозамайващо и бързо. Сега си в клетка и се носиш към дълбините на ада. И ще стане по-зле. Винаги става по-зле. Първо идва ракът, после разводът, после отвличат дъщеря ти и накрая се превръщаш в чудовище.

Неделя, 2:17 ч.

Майк и Хелън Дънлийви напълно оправдават надеждите на Рейчъл. Въпреки забавянето и паниката в събота сутринта до следобеда успяват да се вземат в ръце.

Избрали са дете от Източен Провидънс на име Хенри Хог, момче, приковано към инвалидна количка, чийто баща е младши вицепрезидент на нефтена компания, затова ще може да плати сто и петдесет хиляди долара, без да му мигне окото. В събота вечерта бащата на Хенри присъства на вечеря в Ротарианския клуб в Бостън и в девет вечерта втората майка на Хенри го взима от дома на приятел на три пресечки от тяхната къща. Тръгва с количката по улиците на Провидънс.

Двамата Дънлийви се погрижват момчето така и да не се прибере. Кайли не знае нищо за това, но няколко часа след полунощ в неделя вратата към мазето се отваря и жената, Хедър, казва на Кайли да стане. Рейчъл не знае нищо за това, докато телефонът й не иззвънява в 2:17 през нощта срещу неделя. Тя си е вкъщи, свита на дивана, и спи на пресекулки. Превърнала се е в развалина. Не се храни, не се къпе. Не е в състояние да заспи за повече от няколко минути. Главата й тупти непрекъснато. Лявата гърда я боли.