Эдриан Маккинти - Веригата

— Нямам нищо против, стига да са само погледи — казва Рейчъл и успява да се усмихне отново.

— Проучвам образуванието на име Веригата от повече от година — казва той и бутва бележника към Рейчъл и Пийт.

Тя сваля ластика, който го държи затворен, и двамата започват да го прелистват. Бележникът е пълен с дати, имена, графики, наблюдения, препратки, изчисления, записки като за дневник и есета. Всичко е написано с черна химикалка, с миниатюрен паяжинен почерк. Написано е, отбелязват те, с шифър.

— Отначало нищо не можех да намеря. Страхът караше хората да си мълчат. Но когато се разрових по-дълбоко, открих препратки към Веригата в анонимни малки обяви. Открих един-два далечни намека за схемата. Намерих и полицейски доклад за престъпление, в който нещата не се връзваха. Направих ситов анализ, статистическа регресия, верижно моделиране на Марков и анализ на времеви редове. Събрах резултатите и ги регресирах, след което стигнах до няколко извода. Не много, но няколко.

— Какви са те? — пита Рейчъл.

— Мисля, че Веригата е създадена между 2012 и 2014 година. Регресионният анализ сочи като най-вероятна година 2013. Онези, които управляват Веригата, разбира се, искат да вярваме, че тя е древна система, просъществувала не десетки, а стотици години, но според мен това е лъжа.

— Приказките за древен произход я карат да изглежда още по-непобедима — съгласява се Рейчъл.

— Точно така. Но според мен не е древна — казва Ерик и отпива нова глътка от бирата си.

— И аз не мисля, че е древна — казва Рейчъл.

— Какви други изводи си направил? — пита Пийт.

— Ясно е, че създателят на Веригата е високоинтелигентен. Завършил е университет. Има коефициент на интелигентност от ранга на гениите. Ерудит. Вероятно на моята възраст. Вероятно бял мъж.

Рейчъл бавно поклаща глава.

— Не мисля така — казва.

— Проучил съм го. Хищници от този тип най-често действат в рамките на собствената си етническа група. Дори ако приемем, че подбира жертвите си привидно случайно. Той е на моя възраст, а може би и малко по-възрастен.

Рейчъл отново поклаща глава, но не продумва.

— Веригата е самоподдържащ се механизъм, чиято цел е да се опазва цяла и да генерира приходи за създателя си — продължава Ерик. — Според мен Веригата е създадена от бял мъж в края на четиридесетте в началото на настоящото десетилетие, вероятно като реакция към рецесията и банковата криза. Идеята вероятно е взета от традицията в латиноамериканските държави членове на семейството на похитени хора доброволно да заемат мястото им.

Рейчъл отпива от бирата си.

— Може да си прав за идеята, но грешиш за възрастта и пола.

Ерик и Пийт я поглеждат изненадано.

— Тя не е толкова стара, на колкото се преструва, и не е толкова умна, колкото си мисли. С мен блъфира, когато стана дума за философия — обяснява Рейчъл. — Няма много познания в тази област.

— Защо мислиш, че е жена?

— Не мога да го обясня. Но знам, че съм права. Говорех с жена, която променяше гласа си с устройство.

Ерик поклаща глава и записва нещо в бележника.

— По телефони еднодневки и в уикр ли говорехте?

— Да.

Той се усмихва.

— Системата за безопасност на Веригата е много хитра. Анонимни телефонни обаждания по непроследими телефони, анонимни биткойн портфейли, които изчезват след няколко седмици, анонимен криптиран уикр профил, чието име се сменя редовно. Използването на външни хора за мръсната работа. Много хитро. Почти непробиваемо.

— Почти?

— Части от системата са непробиваеми. По мое мнение е невъзможно да проследим всички брънки назад във времето и да стигнем до началото. Това, разбира се, е заради привидно случайния елемент при подбора на жертви. Вие сте имали свободата сами да изберете мишената си, аз също и така нататък чак до началото. Дори да пробваме да проследим всички брънки, ще се провалим. Знам го. Пробвах.

— Тогава как ще открием тези, които управляват Веригата? — пита Пийт.

Ерик взима бележника и го разлиства.

— Въпреки всичките ми проучвания не успях да постигна много в областта на решенията. Аз…

— Казваш ми, че тази среща е загуба на време? — прекъсва го Пийт.

— Не. Методите им са добри, но когато работиш с хора, стават грешки. Никой не е съвършен в работата си. Поне така подозирам.

— И каква грешка е допуснала Веригата?

— Не е изключено тези, които я управляват, да са станали малко самодоволни, малко лениви. Ще видим. Разкажете ми за последния си разговор с тях.