Эдриан Маккинти - Веригата

Прави още кафе, взима си душ и забърква тесто за палачинки. Мисли за пистолетите и за трети път отива да провери дали са заключени в пикапа. Заключени са. Проверява ловджийската пушка, 45-калибровия колт, пушката на Рейчъл и деветмилиметровия пистолет. Предишния ден занесе и четирите оръжия на стрелбището и постреля с всичките. В морската пехота беше инженер, но независимо от длъжността всеки морски пехотинец е преди всичко пехотинец.

Рейчъл се събужда.

Не спа много.

Посред нощ повърна.

Минаха единадесет дни от последното вливане, но понякога се случват такива неща. А може и да е от страх. Момчето на име Тезей ще се обади на Момичето на име Ариадна точно в десет часа. Тя излиза от банята и сяда до голямата маса в хола. Пийт я целува по главата.

— Не спа ли?

— Спах. Малко. Пак сънувах кошмар.

Не е нужно Пийт да я пита какъв. Поредният кошмар. Поредният поглед в бъдещето. Кайли се събужда в осем, а Стюарт идва точно в осем и половина,

— Някой иска ли палачинки? — пита Пийт.

Тъкмо е изсипал доза тесто в тигана, когато пристигат Марти и Джинджър с огромния бял, подобен на кораб, мерцедес. Пийт намалява огъня под тигана и тримата с Рейчъл и Кайли излизат да ги посрещнат.

— Виж ти, цялото кралско войнство — казва Марти, тупва Пийт по гърба и целува Рейчъл и Кайли.

— А вие сте… — започва Пийт, но не успява да измисли остроумен отговор.

Марти определено е по-остроумният от двамата.

Привлекателна двойка са — мисли си Рейчъл. Косата на Джинджър е пораснала, а русата боя се е измила, така че в момента косата й е с красиви медни отблясъци, които й стоят много по-добре. Очите на Марти някак си са станали по-наситенозелени.

— Пийт прави палачинки, а аз ще изпържа бекон — казва Рейчъл.

Всички сядат около масата и закусват заедно.

— Много са хубави, братко, с готова смес ли ги направи? — пита Марти.

Пийт поклаща глава.

— Споделям мнението на Марк Битман [15] Известен американски кулинарен журналист. — Б. пр. . Готовите смески за палачинки са знак за загиваща цивилизация.

— Цялото ми детство мина така — съобщава Марти на Джинджър и Кайли. — Задаваш невинен въпрос и получаваш лекция за всички проблеми на света.

— Лъже. Всички в семейството го глезеха — възразява Пийт.

— А твоето детство какво беше, Джинджър? — пита Рейчъл.

— Охо! Откачено. Не питай. Не помня времето в комуната. Преди да се върнем в Бостън, живяхме къде ли не — казва Джинджър.

— Затова ли те е привлякло ФБР? Заради стабилността? — пита Рейчъл.

— Не съвсем. Баща ми беше агент, дядо ми — полицай в Бостън, така че, предполагам, това е просто семейният бизнес — отвръща Джинджър.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да ти стоваря две хлапета на главата? — пита Рейчъл Марти насаме, когато закуската приключва.

— Обсъдих го с Джинджър. С удоволствие прие да домакинства на Кайли и приятеля й в дядовата си къща. Тя е огромна, пълна с интересни неща, на брега на Ин. Хлапетата ще бъдат във възторг. Абсолютно.

— Доста от старите къщи в онази част на щата в речната долина са опасни. Внимавайте, става ли?

— Не се притеснявай, къщата е разкошна, доста време са прекарали да я ремонтират.

— Значи Джинджър е от богато семейство? Какъв си късметлия — казва Рейчъл.

— Да, трябва да има наследствени пари, защото няма как да печели толкова като агент от ФБР — отвръща Марти.

— Освен ако не е от корумпираните агенти — шегува се Рейчъл.

— Стига, де, Рейч, погледни я, полицейската работа й е в кръвта.

Стюарт и Кайли най-сетне са готови и Пийт и Рейчъл изпращат всички до колата.

— Пазете децата — казва на сбогуване Рейчъл.

Джинджър я прегръща.

— Не се притеснявай, нищо няма да им се случи — обещава тя.

Да, наследствени пари, решава Рейчъл, зърнала чантичката на Джинджър — малка, но великолепна "Бъркин" на Ермес. Следват прегръдки и целувки, след което четиримата потеглят. В къщата Пийт разтваря карта на Нова Англия на масата.

— Някъде тук трябва да са — казва той.

— Сега остава само Ерик да се обади. Ще проверя дали джипиес чиповете, които сложихме в обувките й, работят.

Тя включва телефона си и да, ето я Кайли, движи се на юг. Проверяват прогнозата за времето. Лек дъжд, вероятност от превалявания от сняг.

Можеше да е и по-зле.

Чакат обаждането на Ерик.

Десет часът идва и отминава.

Десет и петнайсет.

Десет и половина.

Единайсет часът.

Нещо не е наред.

— Какво ще правим? — пита Пийт.