Эдриан Маккинти - Веригата

Гледат я известно време. Лицето й има цвета на тапета в кабинета на Том, бледожълтеникаво. Том се прибира чак в седем и половина. Децата седят пред телевизора и ядат пица, стоплена в микровълновата фурна.

— Къде е майка ви? — пита той.

— Сигурно е излязла някъде — отвръща Маргарет. — Нямаше я, когато се прибрахме.

— Но колата й е отвън — възразява той.

— О, така ли? — изненадва се Маргарет и продължава да гледа телевизия.

— Черил! — крещи Том към горния етаж, но не получава отговор.

Той нахлува в кухнята, взима си бира от хладилника и хапва малко пица. Когато най-сетне се качва горе, е твърде късно. Нембуталът е предизвикал дихателна недостатъчност, която е довела до спиране на сърцето. Той се свлича на колене до жена си и хваща студената й ръка. Започва да плаче.

— С какво съм заслужил това? — пита се на глас.

И тогава се сеща.

Ерик не е мигнал цяла нощ. Пие петата си чаша кафе. Навлязъл е на шест нива в матрьошката от анонимни и фалшиви самоличности, криещи Веригата. Заличил е следите си, освен това работи на чисто нов таблет с фалшив IP адрес, който съобщава, че Ерик се намира в Мелбърн, Австралия. Навлязъл е дълбоко в лабиринта, но е в безопасност. Поне така си мисли. Доволен е от проучванията си. Всички градивни елементи са на мястото си. Винаги са били там.

Условията Каруш-Кун-Тъкър са оптимални. Информацията е налична, стига да знаеш къде да я търсиш и как. Всички намеци, всички лични обяви, всички признания. Всяка личност, добавена към Веригата, прибавя ново геометрично ниво нестабилност. Образуванието отдавна се олюлява на ръба на бездната. Достатъчно е да събереш всички данни и да създадеш от тях фигура.

Той пие кафе и чете интересна научна статия от Мария Шулд, Иля Синайски и Франческо Петручионе за прогнозиране чрез линейна регресия на квантов компютър. Алгоритъмът им е много вълнуващ. Само че той знае, че статията е само за разтуха, нещо, което подлежи на анализиране в бъдеще.

От уредбата за трети път тази вечер зазвучава албумът "Physical Graffiti" на Лед Зепелин. Той спира да чете и се заслушва в началните акорди на "Trampled Under Foot".

Поглежда снимката, на която е с жена си и дъщеря си пред Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Любимото място на жена му. Двете с дъщеря им са широко усмихнати, а той е присвил очи, сякаш нещо го боли. Поклаща глава и се бори със сълзите. После поглежда записките на екрана, които ще трябва да резюмира за бележника си. Всичко е наред. Макар да не е тествал приложението пълноценно, смята, че ще проработи. И ще проработи само за Рейчъл. Пренарежда списъка с подточки на екрана. Вече има няколко неща, в които е почти убеден:

1. Поне двама са. Два различни стила и два подхода. Роднини.

Братя/сестри?

2. Живеят в Бостън

3. Не са част от организираната престъпност

4. Имат нещо общо с органите на реда

"Trampled Under Foot" свършва и започва "Kashmir". Жената го наблюдава вече деветдесет секунди. Сърцето й препуска бясно.

Инструкциите й са ясни: Убий Ерик, вземи бележника.

Тя знае защо Веригата е избрала нея: заради двете й присъди за взлом. Мислят си, че е някакъв експерт. Не е. Това бяха тийнейджърски игри. Сега е уважавана учителка в прогимназията. Извади късмет, че задната врата в къщата на Ерик е със стара ключалка. Не й костваше почти никакви усилия да я отвори. Тя извади късмет. Същият късмет напусна Ерик.

Всъщност тя е убивала и преди. Едно куче на пътя към Кейп Код. Беше го ударила и се наложи да съкрати мъките му с лопата за ринене на сняг. Може би същото се готви да направи и с Ерик. Жена му е мъртва. Дъщеря му е в психиатрична болница. Да — казва си тя и насочва пистолета към тила му.

Алармата на Пийт звънва в пет сутринта. Той я изключва, преди да събуди Рейчъл, и става от леглото.

Кожата, очите, вътрешните му органи копнеят за наркотик. Изминало е цяло денонощие. Една от най-дългите му суши. В момента опитва техника, която наричат разтегляне — препоръчали са му я няколко души от програмата. Разтегляш времето между дозите колкото можеш повече — първо един ден, после ден и половина, после два дни. Той поглежда часовника. Минали са двайсет и пет часа и пет минути. Напредва. Приближава личния си рекорд. Чувства се приемливо. Засега.

Сварява кафе, прави няколко лицеви опори, след което влиза в банята и заключва вратата. Какво ще стане, ако си стопи половината от обичайното количество? Ще успее ли да се откачи по този начин? Дали ще стане? Не, половин доза е безумно. По-добре две трети. Той отмерва две трети от обичайната си доза, загрява я в лъжичката, всмуква я в спринцовката и се инжектира с течната магия. Излиза от банята, ляга на дивана и прекарва следващия час в красиви сънища. После отново се събужда. Можеше да издържи още. Чувства се добре.