Эдриан Маккинти - Веригата

Постарават се да се разплачат и се обаждат на 911.

След като формалностите приключват, децата са дадени на дядо им Даниъл, който живее в порутена, мърлява къща до река Ин в блатистата част на Масачузетс. Дядо Даниъл е пенсиониран полицай от бостънската полиция. Не са го виждали често, но той със сигурност ги помни. Помни ги откакто са били ей толкова високи и са живели в комуна в Северен Ню Йорк.

Даниъл вече не ходи често в града. Храни се от риболов, лов и капаните, които залага, и къщата му е украсена с множество животински черепи. Той посреща социалната работничка, която идва с децата, със счупена пушка на рамо. Маргарет и Оливър прегръщат дядо си.

Служителката с облекчение вижда, че децата като че ли познават и харесват стареца.

— Втората им майка не ме харесваше особено, нито пък дома ми, но са ми водили децата веднъж-дваж — обяснява Даниъл.

След като социалната работничка си тръгва, Даниъл ги води в кухнята и дава на всеки по кутийка "Будвайзер" — децата приемат бирата неспокойно. Над кухненската мивка е закачен заклан глиган. Бялата му кожа е почерняла от мухи.

Даниъл показва на децата как да отворят бирата. Също като кока-кола. Казва им, че могат да го наричат Ред или дядо. Пита ги какво искат от живота си. Оливър казва, че иска да спечели много пари, може би от компютри, а Маргарет казва, че иска да стане агент във ФБР като баща си. Даниъл обмисля думите им.

— Ще видим — казва той. — Първо да ви оправим имената. — Той поглежда момчето. — На теб ще ти викаме Оли. Харесва ли ти?

— Да, господине — казва Оли.

Той оглежда момичето.

— При теб е ясно. С тази оранжева коса. Теб ще те наречем Джинджър [16] Рижав, червенокос. — Б. пр. .

Звярът е някъде там, съвсем наблизо, от другата страна на огледалото, в мъглата. Звярът е убил Ерик и когато открие името Рейчъл в бележника му, ще убие и нея. И нея, и Кайли, и Пийт, и Марти, и Джинджър, заедно с всички останали, свързани с нея.

Вече няма избор. Изборът винаги е бил илюзия.

Може да се направи само едно нещо.

Ръката й трепери.

Знае какво трябва да направи. Първо се обажда на Марти, за да провери дали Кайли е жива и здрава. Кайли, както обикновено, не си вдига телефона, но джипиес чиповете показват, че се намира в търговския център в Копли Плейс. Марти вдига веднага.

— Да, добре е, тъкмо приключваме с пазаруването.

— Виждаш ли я?

— Разбира се. Със Стюарт са в магазина на Адидас.

— И после тръгвате към къщата на бащата на Джинджър?

— На дядо й. Какво има, Рейч? Усещам, че нещо не е наред.

— Просто искам да знам дали Кайли е добре.

— Добре е. Близнакът на Джинджър ще бъде там, Джинджър е истински агент от ФБР, а дядо й е бивш полицай от Бостън. Не се сещам да има нещо по-безопасно от това.

— Това е добре, Марти. Пази я, става ли?

— Разбира се, мило. И ти се пази. Почивай си днес и утре, за бога. Трябва да си върнеш силите, нали така?

— Ще почивам.

Сбогуват се и затварят.

— И сега какво? — пита Пийт. — При ченгетата ли отиваме?

Рейчъл си връзва косата на опашка.

— Кайли е на сигурно място, но те ще тръгнат след нас. Трябва да се махнем от тази къща.

— Какъв е планът? — пита Пийт.

— Ще свалим приложението и ще видим дали работи. Ако успеем да ги открием, ще запишем къде се намират и ще се обадим в полицията.

— А ако не успеем?

— Ще се обадим на Джинджър и ще й разкажем всичко, след което ще я помолим да вземе Кайли в Програмата за защита на свидетели. После, предполагам, ще се предадем.

Пийт я поглежда.

— Колко време имаме според теб?

— Не знам. Няколко часа? Да започваме — казва Рейчъл.

Тя включва приложението на Ерик. Свалено е успешно, но когато се опитва да го отвори, на екрана на телефона й изскача съобщение: "За да тръгне приложението, трябва да вкараш следващото число от следната последователност: 8, 9, 10,15,16, 20… Ако вкараш грешното число, телефонът ти ще се заключи и всички устройства, свързани с профила ти, ще бъдат блокирани за двайсет и четири часа".

Рейчъл показва съобщението на Пийт.

— Това е сложна технология. Ако не вкараме вярното число, ще прецакаме всичко — казва той.

— Виждаш ли закономерност в последователността? Позната ли ти е?

Пийт поклаща глава.

— Не са прости числа. Не са суми от числата преди тях. Не е от последователностите, които са ми познати.

— Имаме право само на един опит. Ако не успеем, няма да можем да направим нищо до утре.

— А утре ще бъде прекалено късно, по дяволите.