Саймон Бекетт - Мъртви води

— Хей! Насам!

Колата беше достатъчно близо да видя, че е с двойно предаване. Нямаше начин да ме пропусне: пътят щеше да я доведе на един хвърлей от мястото, където бях заседнал. Оказа се лендроувър, сив като графит "Дифендър", и при приближаването му лицето вътре се извърна към мен. Видях го. Натисна спирачката.

След това ускори и продължи нататък.

— Не! Какво правиш ?

Взирах се невярващо в лендроувъра, който продължи по пътя. Как е възможно да не ме види, по дяволите? После, точно когато си мислех, че ще продължи нататък, колата спря. Няколко секунди просто стоя на място с бръмчащ двигател, но накрая със силно стържене се върна бързо назад. Мина покрай отбивката, която водеше към брода, но само колкото да завие в нея, така че да се обърне към потока. Заклати се по коловоза и влезе право във водата. Под гумите на лендроувъра блъвнаха пръски, когато подкара към мен и спря на няколко метра. Двигателят му ръмжеше, а вертикалната тръба до кабината засмукваше въздух. Имаше си шнорхел [7] Разположена високо тръба, която осигурява достъп на въздух до двигателя, без да засмуква вода или прах. Използва се често като оборудване на високопроходимите автомобили. — б. р. , осъзнах.

Вратата се отвори и шофьорът скочи в потока. Безразличен към потока, който потъмни джинсите му до коленете, мъжът отиде до багажника на лендроувъра, отвори го и извади отвътре нещо, с което се върна обратно отпред.

— Дръж!

Метна ми намотано въже, като задържа единия край и го разви във въздуха. Въжето цопна във водата на метър от мен. Забързах да го хвана, преди да е потънало, и пак застанах до колата си. Бръкнах в студената вода и заопипвах за ухото, където вързах въжето колкото се може по-здраво. Докато се изправя, непознатият вече беше закрепил своя край за полупотъналата кука за теглене на лендроувъра.

— Гледай да останеш на брода, когато дам на заден — извика шофьорът. — Ако паднеш от ръба, няма да успея да те изтегля.

Погледнах към вълничките на повърхността — светлата ивица чакъл практически беше изчезнала.

— Не го виждам.

— Просто се цели в мен. Ще присветна с фарове, преди да започна.

Той се обърна и се качи в колата си. Посегнах през отворения прозорец на моята и се хванах за волана. По-лесно щеше да е да карам от кабината, но ако отворех вратата сега, вътрешността щеше да се наводни.

Двигателят на лендроувъра внезапно изрева и фаровете му премигнаха два пъти. Въжето се показа от водата, обра хлабината и се опъна с изплющяване, ръсейки капчици. В първия момент не последва нищо. След това въжето затрепери и колата ми тромаво се задвижи. Не откъсвах поглед от лендроувъра, който полека излизаше от реката. Ръцете ме боляха от стискането на волана, докато джипът се катереше по брега.

А след това колата ми се залюля по коловоза и изпълзя от потока. Лендроувърът продължи нататък, като ме извлече чак на сухото, преди да спре. От колата се стичаше вода, когато отворих вратата, на пода цареше мокър хаос. Но гумените уплътнения на вратите я бяха опазили от по-големи поражения и седалките ми се сториха сухи. Погледнах през рамо към прииждащия поток. Вълните вече се плискаха от бряг до бряг, от брода не се виждаше и следа.

Затръшването на вратата на лендроувъра ме върна в реалността. Спасителят ми преваляше четиридесетте, рошавата му тъмна коса беше прошарена със същото сребро като четината по брадичката му. От носа до ъгълчетата на устата му се бяха отпечатали дълбоки бръчки, а тези на широкото му чело предполагаха, че е по-склонен да се мръщи, отколкото да се усмихва. Носеше стилни очила с дебели рамки, кафяво велурено яке и под него тъмносин пуловер и джинси. Дрехите му бяха видимо износени, но якето изглеждаше скъпо и забелязах дискретно дизайнерско лого на едната дръжка на очилата му.

Протегнах ръка.

— Благодаря, мислех, че…

— Какви, по дяволите, ги вършеше?

Свирепостта му ме свари неподготвен. Отпуснах ръка и по бузите ми плъзна червенина.

— Навигацията го показа като обходен път. Имаше човек на…

— Сляп ли си или просто глупав? Виждаш ли всичкото това мокро нещо? То е вода. Нормалните хора не се пробват да карат през бродове по време на прилив!

— Приливът още не беше дошъл и ако знаех, че в брода има дупка, нямаше да се мъча да го прекося. Но благодаря за помощта!

С усилие запазих спокоен тон. Нямах нужда друг да ми казва, че съм се държал глупаво, и въпреки че бях задължен на този тип, нямах намерение да се оставям да ми крещи първият срещнат непознат. И то човек, който очевидно си бе помислил сериозно и продължително, преди да реши да се върне.