Саймон Бекетт - Мъртви води

Е, какво да бъде? Тръгваш или оставаш? Всъщност нямаше варианти. Дадох на скорост и подкарах през брода.

Под гумите захрущя чакъл, после го заглуши съскането на пръските. Поддържах скоростта ниска, без да отпускам газта и не свалях очи от едва видимата ивица пред мен. На места изчезваше изцяло и се налагаше да държа волана изправен и да се надявам, че няма завои. Кокалчетата ми побеляха от стискане, докато гледах как водата се разделя пред колата като пред лодка. Но отсрещният бряг се приближаваше и, когато подминах средата, се поотпуснах.

Почти стигнах, помислих си, и изведнъж колата се разтресе, когато едното предно колело хлътна в невидима дупка.

Не беше много дълбока, но и малко стигаше. Предницата на колата се наклони и загреба вода, а двигателят веднага угасна.

— Не! — възкликнах и побързах да запаля. — Не, не, не…

Двигателят кашля достатъчно дълго, за да ми даде надежда, след това замлъкна.

Пак завъртях ключа с надежда да постигна някакъв резултат.

— Хайде де!

Двигателят изхърка, преди да замлъкне. Опитах пак и после още веднъж, но не чух дори избръмчаване. Седях в настъпилата тишина, вцепенен от връхлетялата ме нова катастрофа. Отсрещният бряг не беше на повече от няколко автомобилни дължини. Погледах го, а после отворих вратата на колата и скочих. Водата беше адски студена и ми стигаше до коленете. Преля през прага и се просмука през ботушите и панталона ми. Течението дърпаше изненадващо силно и си спомних думите на Лънди, че приливът прииждал по-бързо от тичащ човек.

Нямах намерение да тичам обаче. Прозорецът на шофьора бе все още отворен, така че бързо хлопнах вратата, за да не влезе вода в купето и посегнах навътре да завъртя волана с ръка. След това опрях рамо и започнах да бутам. Колата се залюля напред и спря. Гумата продължаваше да е здраво заседнала в дупката. Изпсувах и напънах, натисках здраво, забил пети в чакъла. Не успях да преодолея ръба на дупката, но този път очаквах съпротивлението. Щом автомобилът се върна назад, пак напънах и използвах собствената му инерция, за да го освободя.

Да! Колата тромаво се понесе напред. Продължавах да бутам, а водата плискаше около коленете ми, докато се борех да задържа гумите в движение. Вече едва различавах брода, тъй като приливът го наводняваше все повече, но държах предната броня прицелена там, където чакълът водеше към отсрещния бряг. Водата дърпаше краката ми, докато нахлуваше. Ставаше все по-трудно да бутам, но всеки метър, който успявах да преодолея, ме отвеждаше по-близо до сушата. Бях влязъл в ритъм… когато колата внезапно спря. Хванах се за нея, понеже изгубих равновесие и веднага осъзнах какво е станало. Гумите бяха попаднали в нова дупка.

— Недей така! — изпъшках и се опитах отново да освободя машината с люлеене.

Този път нямах късмет. Напъвах срещу колата, краката ми се пързаляха и потъваха в чакъла, докато се опитвах да набера инерция, но тя не помръдваше. Задъхан, изоставих опитите си. Нямаше да тръгне, ако не успея да й проправя път. Вече бях затънал до бедрата. Свалих якето си, сложих го на покрива и си навих ръкавите, преди да бръкна в ледената вода и да потърся дупката, в която беше хлътнала гумата. Остри камъни и черупки издраха пръстите ми и се врязаха в безчувствените им връхчета, докато се опитвах да ги разчистя.

Губех си времето — колата бе затънала твърде здраво. Ударих разочаровано по калника и се замислих дали в багажника случайно не нося нещо, с което да копая. Капакът на хладилната чанта не ставаше за лопата, но пак щеше да е по-добре от голи ръце. Държах се за колата, за да не се подхлъзна в пролива, и изджапах до задната й част. Но още докато отварях багажника, вече знаех, че няма да има полза. Водата се надигаше твърде бързо. Вече газех толкова дълбоко, че не бях сигурен дали ще успея да избутам колата дори по равното. Нямаше да е безопасно да остана в потока още дълго.

Въпреки това не бях готов да се предам. Водата не беше стигнала до ръба на багажника. Отворих го, като пренебрегнах торбата за боклук с рибарския гащеризон, който не бях имал време да облека, и придърпах хладилната чанта. Канех се да сваля капака, когато чух звук. Слаб, но съвсем ясен — рев на двигател. Надзърнах над багажника и зърнах сив метал иззад живия плет, който обкръжаваше пътя до потока.

Задаваше се кола.

Не виждах ясно през храстите, но звукът приближаваше бързо. Затичах се към предницата на моята кола и около коленете ми заплиска вода. Щом басовото ръмжене на дизелов двигател се усили, трескаво размахах ръце.